Пол Февал - Гърбавия

Финалът имаше невероятен успех. Веднага щом балетната трупа се скри в тръстиката, три-четири хиляди трогнати гласа извикаха: — Да живее господин Ло!

Но това още не беше краят! Дойде ред на кантатата. И знаете ли кой я изпя? Отгатнете! Речното божество! Статуята беше сеньор Анджелини, първият тенор на операта.

Вярно, много хора са на мнение, че кантатите са отегчителни поеми, и че има предостатъчно сладкари, за да вдъхновяват смахнатите бардове 120 120 Древнокелтски поети — Б. пр. , които творят подобни безвкусици. Но не всички мислим така! Сама по себе си една безупречна кантата струва колкото цяла драма. Такова е нашето мнение и нека смело го защитим! Кантатата беше още по-находчива от балета, ако това, разбира се, изобщо бе възможно. В нея френският гений бе възвеличил господин Ло със следните слова:

Имаше също и строфичка за младия крал, както и един куплет, посветен на регента. Всички трябваше да бъдат удовлетворени.

Когато божеството завърши кантатата си, веднага беше свалено от сцената и балът продължи.

По време на представлението господин дьо Гонзаг беше длъжен да седи на подиума. Угризенията го караха да се опасява от промяна в отношението на регента към него, но Негово кралско височество го посрещна най-радушно. Очевидно още никой не го беше уведомил. Преди да се качи на подиума, Гонзаг нареди на Пейрол в никакъв случай да не изпуска от очи госпожа принцесата и да го предупреди веднага, щом някой непознат се приближи към нея. До този момент той не беше получил никаква вест от него. Значи всичко вървеше от добре по-добре.

Веднага след представлението Гонзаг се присъедини към довереника си под индианската шатра в кръга на Диана. Госпожа принцесата бе също тук, седнала по-встрани. Тя чакаше.

Гонзаг тъкмо се канеше да се отдалечи, за да не подплаши с присъствието си дивеча, който искаше да пипне в капана, когато в индианската — шатра с гръмък смях нахълта буйната дружина на нашите обесници. Те вече бяха забравили злополуките си и сега невъздържано злословеха по адрес на балета и кантатата. Шаверни имитираше ръмженето на диваците, докато Hoce с немислими рулади пееше:

— Какъв успех, какъв успех имаше тя! — задъхваше се Ориол. — Бис! Бис! Но заслугата е най-вече на костюма!

— Значи и твоя! — заключиха мъдро останалите. — Да сплетем венци на Ориол!

— На безсмъртния син на площад „Мобер“.

При вида на Гонзаг врявата тутакси стихна: Всички, с изключение на Шаверни, приеха угоднически вид и побързаха да му изкажат почитанията си.

— Най-сетне ви открихме, господин братовчеде — рече Навай. — Вече се безпокояхме.

— Без нашия любезен принц няма празник! — извика Ориол.

— Между впрочем, братовчеде — намеси се Шаверни сериозно, — известно ли ти е какво става?

— Стават доста неща — отвърна Гонзаг.

— Да не искаш да кажеш, че вече са те уведомили какво се случи тук преди малко? — попита Шаверни.

— Доложих за това на негово височество — обади се Пейрол.

— А каза ли му за човека с моряшката сабя? — поинтересува се Hoce.

— Шегите после! — прекъсна го Шаверни. — Благоволението на регента е последното ми богатство, при все че го получавам от втора ръка. Държа обаче моят славен братовчед да запази положението си в кралския двор. Ако можеше да помогне на регента в издирванията му…

— Всички ние сме на разположение на принца — обадиха се в един глас нехранимайковците.

— От друга страна — продължи Шаверни, — тази история с Ньовер, която излиза наяве след толкова години, ме привлича като най-необичаен роман. Имаш ли някакви подозрения, братовчеде?

— Не — отвърна Гонзаг, после, сякаш внезапно някаква мисъл го бе поразила, добави: — Всъщност, има един човек…

— Какъв човек!

— Не го познавате, прекалено сте млади.

— Как се казва?

— Този човек — помисли Гонзаг на глас, — навярно би могъл да каже от чия ръка загина моят беден Филип дьо Ньовер.

— Как се казва? — попитаха отново наоколо.

— Кавалерът Анри дьо Лагардер.

— Той е тук! — възкликна Шаверни лекомислено. — Ами разбира се, та това е нашето черно домино!

— Какво? — живо попита Гонзаг. — Видяхте ли го?

— Просто една глупава история. Братовчеде, нито сме го виждали, нито сме го чували този Лагардер, но ако случайно е тук, на бала…