Пол Февал - Гърбавия

— Балетът! Балетът!

— Негово кралско височество! Ето ги и принцесите!

— Вижте, господин Ло с милорд Стеърс, посланикът на Ана Английска!

— По дяволите, я не се блъскайте! Има място за всички!

— Глупак! Нахалник! Грубиян!

И всичко останало, що съставлява законното и най-любимо развлечение на тълпата: счупени ребра, премазани крака, задушени жени!

Сред навалицата се разнасяха пронизителни писъци. Дребните жени с истинско сладострастие се потапят в тълпата. Те не виждат абсолютно нищо и страдат като мъченици, но не могат да устоят на обаянието на това изтезание.

— Господин Ло! Вижте, господин Ло се качва на подиума на регента!

— Онази, с перленосивото домино, е госпожа дьо Парабер!

— А другата, с кафеникавото домино, е херцогиня дьо Фаларис!

— Я колко се е зачервил господин Ло, трябва добре да си е похапнал!

— Колко е блед господин регентът, навярно е получил лоши вести от Испания!

— Тишина! Млъкнете! Балетът! Балетът!

Оркестърът, насядал около басейна, даде своя начален акорд, онзи прословут първи замах с лъка, за който само допреди петнайсетина-двайсет години в провинцията още се говореше.

Подиумът бе издигнат откъм страната на двореца, като задната му страна гледаше към фасадата. Пищните премени на дамите му придаваха вид на малък пъстроцветен хълм. На срещуположната страна една завеса, която служеше за фон, бавно се вдигаше, задействувана от невидим механизъм. На нея, естествено, беше изобразен пейзаж от Луизиана, девствени лесове, извисили чак до небесата върхарите на гигантските си дървета, около които подобно на змиите боа се увиваха лиани; обширни прерии, простиращи се докъдето ти очи видят, синкави планини и, разбира се, необятната златна река Мисисипи — баща на водите.

По бреговете й се редяха приветливи гледки, а навсякъде преобладаваше нежнозеленият цвят, към който художниците от XVIII век имаха особени предпочитания. Приказни горски дебри, същински земен рай, се редуваха, разкривайки тук-там пещери, застлани с мъх, в които Калипсо 115 115 Калипсо — нимфа от остров Огигий (мит.) — Б. пр. на драго сърце би чакала младия и равнодушен Телемах 116 116 Телемах — единствен син на Одисей и Пенелопа (мит.) — Б. пр. . Тук обаче нямаше и помен от митологични нимфи; местният фолклор вече опипваше почвата. Под дебелите сенки се скитаха млади индианки, загърнати в обсипаните си със златисти пайети шалове, чиито главици бяха увенчани с разкошни корони от пъстроцветни пера. Млади майки с грациозни жестове привързваха люлките на своите новородени за клоните на лаврови дървета, полюшвани от лек ветрец. Воини стреляха с лъкове или хвърляха томахавки; старци пушеха лулата на мира край огъня на съвета.

В същото време заедно със завесата на фона от земята изникнаха всевъзможни декори, или надкулисна украса, както ги наричат на работен език, тъй че статуята на Мисисипи, издигаща се в средата на басейна, скоро се оказа заобиколена от възхитителен пейзаж. Отгоре надолу на подиума се разнесоха аплодисменти; ръкопляскаха от единия до другия край на градината.

Ориол бе просто полудял. Току-що беше видял да се появява на сцената госпожица Нивел, която изпълняваше главната роля в балета, ролята на дъщерята на Мисисипи.

По някаква случайност той се оказа между барон дьо Барбаншоа и господин дьо ла Юноде.

— Е, как ви се струва? — възкликна той и току ги сръга с лакът.

Бароните, и двамата дългокраки като чапли, сведоха към него презрителен поглед.

— Какъв стил, а? — продължи нисичкият дебел посредник. — Каква кройка? Какво изящество? Какъв разкош? Каква позлата? Само полата ми струва сто и трийсет пистола; крилете ми излязоха трийсет и два луидора, коланът — сто екю, а диадемата — цяла една акция! Браво, скъпа! Браво!

Бароните се спогледаха над главата му.

— Такова очарователно създание! — рече барон дьо Барбаншоа.

— А да получава парцалаците си срещу подобни гаранции! — заключи барон дьо ла Юноде.

Двамата размениха тъжен поглед над напудрената глава на нисичкия дебел посредник и в един глас добавиха:

— Накъде отиваме, господин барон? Накъде?

Гръм от аплодисменти се отзова на първото „браво“, извикано от Ориол. Нивел бе очарователна и всички бяха единодушни, че танцът, в който тя се понесе по края на басейна сред водните лилии и дивия овес, е просто възхитителен.

Бога ми, господин Ло беше наистина чудесен човек, щом бе успял да измисли страна, където танцуваха толкова добре. Тълпата току се обръщаше, за да го обсипе с усмивките си! Тълпата беше влюбена в него. Тълпата просто не беше на себе си от радост.