Пол Февал - Гърбавия

— Нечестно! — подкрепиха го всички. — Въпиюща несправедливост! Недопустимо!

— Тъй че ви предлагам — заключи Шаверни, — прелестното дете изобщо да не намери онзи, когото търси.

— Браво! — разнесе се вик наоколо.

— Ето ти пак предишният Шаверни!

— Освен това — продължи малкият маркиз, — предлагам вместо споменатия непрокопсаник, прелестното дете да намери някого от нас.

— Браво! Брависимо! Да живее Шаверни! Едва не го понесоха на ръце.

— Но кого от нас ще намери? — полюбопитствува Навай.

— Мен! Мен! Мен! — развикаха се всички един през друг, та дори и новоизпеченият благородник Ориол, пренебрегнал неуважително привилегиите на госпожица Нивел.

С величествен жест Шаверни ги призова към тишина.

— Господа — рече той, — споровете ви са преждевременни. След като отмъкнем прекрасната девойка от пазачите и, ние честно и почтено ще разиграем на зарове, на фараон, на бъз или на къса сламка честта да я придружаваме.

Едно толкова мъдро решение неминуемо предизвика всеобщото одобрение.

— Тогава в атака! — извика Навай.

— Момент, господа! — възпря ги Шаверни. — Настоявам за честта да ръководя похода.

— Одобряваме! Одобряваме! В атака!

Шаверни се озърна наоколо.

— Въпросът е да не вдигаме шум — рече той. — Градината е пълна с гвардейци и би било много неприятно да те изхвърлят навън преди вечерята. Трябва да използуваме военна хитрост. Онези измежду вас с по-остро зрение не виждат ли на хоризонта някое розово домино?

— Госпожица Нивел има — подхвърли Ориол.

— Ето още две, три, четири! — обадиха се и други.

— Аз чакам едно познато розово домино.

— Насам, госпожице Дебоа! — провикна се Навай.

— Насам, Сидализ! — извиси глас и Таран.

— Нужно ни е само едно. Избирам Сидализ, която е висока горе-долу колкото нашето прелестно дете. Намерете ми Сидализ!

Сидализ беше под ръка с едно старо домино, херцог или най-малко пер, при това мухлясал до немай къде. Отведоха я при Шаверни.

— Любов моя — каза и малкият маркиз, — Ориол, който е вече благородник, ти обещава сто пистола, ако ни служиш както трябва. Става дума да се отвлече вниманието на ей онези два зли песа и точно ти ще ги подмамиш.

— Ще се посмеем ли поне мъничко? — поинтересува се Сидализ.

— Докато ни заболи корем — увери я Шаверни.

Ориол не възрази срещу обещанието за стоте пистола, защото го бяха нарекли благородник. Отзивчивата Сидализ беше готова на какви ли не лудории.

— Щом ще се посмеем малко, съгласна съм! — рече тя.

Не беше нужно много време, за да и обяснят какво трябва да прави. Миг по-късно, преминавайки от група на група, тя се озова на поста си между нашите двамина учители по фехтовка и Орор. В същото време един отряд, изпратен от генерал Шаверни, се сблъска с Кокардас-младши и брат Паспоал, докато друга чета предприе маневри, за да отреже пътя на Орор за отстъпление.

Първият удар с лакът получи Кокардас. Той изтърва едно страховито „По дяволите!“ и се хвана за рапирата, но Паспоал прошепна на ухото му:

— Да се държим прилично!

Кокардас преглътна гнева си. Неочакван силен удар накара Паспоал да залитне.

— Да се държим прилично! — напомни му Кокардас, когато видя как светнаха очите на приятеля му.

Тъй суровите покаеници-траписти 114 114 Орден на ситерианците-калвинисти, основан в 1140 г. — Б. пр. се срещат и разделят със стоическото: „Братко, трябва да се мре!“

— Да се държим прилично, по дяволите!

Нечий тежък ток се стовари върху крака на Кокардас, докато Паспоал залиташе отново след като пъхнаха между краката му ножница на шпага.

— Да се държим прилично!

Но ушите и на двамината наши храбреци бяха станали кръв-червени.

— Слушай, миличък — промърмори Кокардас след четвъртата нападка, — мисля, че ще се разсърдя, мътните ме взели!

Паспоал сумтеше като тюлен и нищо не му отговори, но когато Таран отново връхлетя отгоре му, непредпазливият банкер изяде една могъща плесница. Кокардас въздъхна с дълбоко облекчение. Не той бе започнал пръв. И веднага с един юмручен удар просна в праха Жирон и невинния Ориол.

Избухна схватка. Тя продължи само миг, но вторият отред, ръководен лично от Шаверни, имаше достатъчно време да заобиколи и увлече със себе си Орор. Прогонили нападателите си, Кокардас и Паспоал погледнаха пред себе си. Те видяха розовото домино на същото място. Това беше Сидализ, която печелеше обещаните й сто пистола.