Пол Февал - Гърбавия

— Нима това е всичко, което ще кажете? — извика Пейрол.

— Освен ако Гърбавия не се опитва да си вдигне прекалено много цената — продължи принцът замислено.

— Той ни мами, ваше височество! — енергично заяви Пейрол.

Гонзаг снизходително го изгледа и се усмихна.

— Бедно мое момче — промълви той, — много ще ни бъде трудно да направим нещо от теб. Нима все още не си проумял, че Гърбавия просто се престарава в наша полза?

— Признавам, ваше височество, че дори и през ум не ми е минало.

— Не обичам прекомерното усърдие и здравата ще го нахокам — продължи Гонзаг. — Не мога обаче да отрека, че той ни даде една наистина чудесна идея.

— Ако ваше височество благоволи да ми обясни…

Те се намираха в галерията, заемаща днешното място на улица „Монпансие“. Гонзаг свойски хвана довереника си под ръка.

— По-напред ми кажи какво стана на улица „Шантр“.

— Заповедите ви бяха изпълнени точно — отвърна Пейрол. — В двореца дойдох едва след като със собствените си очи видях носилката да се отправя към „Сен Маглоар“.

— А доня Крус? Тоест, госпожица дьо Ньовер!

— Трябва да е някъде тук.

— Веднага я намери. Дамите вече чакат. Подготвил съм всичко, тъй че тя ще има наистина главозамайващ успех. А сега да се върнем пак на Гърбавия. Какво е казал на регента?

— Ето нещо, което не знаем.

— Аз пък знам, или поне се досещам. Той е казал на регента: „Убиецът на Ньовер съществува“.

— Ш-шт! — неволно изсъска Пейрол и потрепера от глава до пети.

— И добре е сторил — продължи Гонзаг невъзмутимо. — Убиецът на Ньовер съществува. Какъв интерес бих имал да крия това аз, съпругът на вдовицата на Ньовер, естественият съдник, законният отмъстител? Убиецът на Ньовер съществува! Бих искал целият кралски двор да ме чуе!

Пейрол цял се обливаше в пот.

— А щом съществува, дявол го взел — заключи Гонзаг, — ние ще го открием!

Той замълча и погледна довереника си право в очите. Пейрол трепереше и по лицето му пробягваха нервни тикове.

— Разбра ли? — попита го Гонзаг.

— Разбрах само, че си играем с огъня, ваше височество.

— Идеята е на Гърбавия — изведнъж снижи глас принцът. — И бога ми, наистина е чудесна! Само че как му е хрумнала и откъде накъде си въобразява, че е по-сведущ от нас? Ще изясним и това. Прекомерно остроумните са обречени на преждевременна смърт.

Пейрол бързо вдигна глава. Най-сетне бяха престанали да му говорят на непонятен език.

— Тази нощ ли? — шепнешком попита той.

Гонзаг и Пейрол се приближаваха до централната аркада, откъдето се виждаха осветените алеи и статуята на бог Мисисипи, обкръжена от прозрачните струи на фонтана, когато от другия край на галерията се зададе маскирана жена в строг официален тоалет, загърната в широко черно домино. Тя се облягаше на ръката на старец с побелели коси.

Принцът и неговият довереник тъкмо се канеха да продължат пътя си, когато Гонзаг изведнъж блъсна Пейрол, заставяйки го да се скрие в сянката.

Маскираната жена и старецът отминаха.

— Позна ли я? — попита Гонзаг.

— Не — отвърна довереникът му.

— Драги председателю — каза в този миг маскираната жена, — бих предпочела да не ме придружавате по-нататък.

— Ще се нуждае ли отново госпожа принцесата от услугите ми тази нощ? — попита старецът.

— След час ще ме намерите на същото място.

— Председателят дьо Ламоаньон! — прошепна Пейрол.

Дьо Ламоаньон се поклони на спътницата си и свърна в една странична алея.

— Госпожа принцесата изглежда все още не е намерила онова, което търси — рече Гонзаг, — Да не я изпускаме от очи.

Маскираната жена, която бе наистина принцеса дьо Гонзаг, спусна ниско над лицето си качулката на своето домино и се насочи към басейна.

Тълпата отново бе обхваната от треска. Съобщаваха за пристигането на регента и господин Ло, вторият човек в кралството. Малкият крал още не влизаше в сметката.

— Ваше височество така и не благоволи да ми отговори — на стоя все пак Пейрол. — Гърбавия за тази нощ ли ще бъде?

— И таз добра, нима толкова си се наплашил от този гръбльо?

— Ако и вие го бяхте чули…

— Да дрънка за отварящи се гробове, за призраци и божие правосъдие? Всичко това ми е толкова добре познато. Искам да си по-бъбря с този гърбушко. Не, няма да бъде за тази нощ. Тази нощ ние ще тръгнем по пътя, който самият той ни посочи. Чуй ме добре и се постарай да разбереш. Ако тази нощ той сдържи обещанието, което ни даде, а той ще го сдържи, гарантирам за това, ние от своя страна ще изпълним обещанието, което е направил пред регента от наше име. На празненството ще дойде един човек, онзи страшен враг на целия ми живот, който ви кара да треперите като жени.