Пол Февал - Гърбавия

— Ама че работа! — възкликна той. — Ето че вече не смеете дори да се приближите един до друг, всеки си въобразява, че убиецът е човекът до него. Покъртителна проява на взаимно доверие! Господа, времената много се промениха и тази мода е отживяла. В наши дни вече не се избиват с недодяланите си оръжия на стария режим — пистолета и шпагата. Днес нашите оръжия са в кесиите ни и за да убиеш човек е достатъчно просто да изпразниш джоба си. Хе-хе-хе! Слава богу, в двора на регента не се срещат често убийци! Не странете така един от друг, убиецът не е тук! Хе-хе-хе! — изкикоти се отново той и като загърби възрастните велможи, се обърна към бандата на Гонзаг. — Я гледай ти, как само ви се измениха личицата! Какво, да не би да изпитвате угризения? Искате ли да ви поразтуша мъничко? Я вижте, господин Пейрол си отива. Жалко, много губи! А знаете ли къде отива господин Пейрол?

Довереникът вече изчезваше зад цветните туфи по посока на двореца.

Шаверни докосна ръката на Гърбавия и попита:

— Знае ли регентът името?

— Но господин маркиз — отвърна черното човече, — та ние отдавна вече не говорим за това! Ние просто се шегуваме! Моят призрак е в чудесно настроение; той много добре разбра, че тук трагедията вече не върви и премина към комедията. И тъй като е в течение на всичко, дяволското му привидение, както на отколешните, така и на днешните събития, взе, че дойде на бала. Хе-хе-хе! И тук, нали разбирате, тук го очаква Негово кралско височество, за да му посочи с пръст… — И пръстът на Гърбавия се стрелна във въздуха. — С пръст, добре ме чуйте! С пръст — окървавените, а подир и обиграните ръце! Малките подробности винаги следват големите; по-напред трябва със смях да се отървем от отровата и камата. С пръст, господа, с пръст — лукавите благородници, които умело редят белязаните карти на необятната маса за ландскнехт, чиято каса има честта да държи господин Ло! — При името на Ло, той с благоговеен жест смъкна шапката си, и продължи: — С пръст — комарджиите-мошеници, рицарите на ажиото, джебчиите от улица „Кенкампоа“! С пръст! Господин регентът е благодушен и не се обременява с предразсъдъци. Той обаче не знае всичко, защото ако го знаеше, би потънал в земята от срам!

Сред комарджиите настъпи раздвижване.

— Това е самата истина — каза господин дьо Роан.

— Браво! — изръкопляскаха бароните дьо ла Юноде и Барбаншоа.

— Истината се изрича винаги през смях, господа, не е ли тъй? — поде отново Гърбавия. — Тези млади люде просто ги сърбят ръцете да ме изхвърлят навън, но ги възпира единствено уважението към вашата възраст. Осланям се напълно на господата Шаверни, Ориол, Таран, а и на всички останали — прекрасна младеж, чието покварено благородство се примесва със зле насапунисана вулгарност, подобно на разноцветни нишки в плетка, за да се получи нещо доста шарено! За бога, господари мои славни, не се гневете, та ние сме на бал с маски, а аз съм само един нещастен гръбльо. Утре ще ми подхвърлите някое и друго екю, за да купите гърбицата ми, превърнала се в удобно писалище. Повдигате рамене? Че какво пък, като си помисли човек, аз наистина не заслужавам нищо друго, освен презрението ви.

Шаверни взе Навай под ръка.

— Има ли смисъл да си цапаме ръцете с този негодник? — изсумтя той. — Да си вървим!

Старците се смееха от все сърце. Един подир друг нашите комарджии напуснаха шатрата.

— Да, господа — обърна се Гърбавия към Роан-Шабо и неговата достопочтена компания, — и след като посочи с пръст създателите на измамливи нововъведения, както и техните изпълнители, спекулиращите с покачването на курса, жонглиращите със спадането му и цялата армия от шарлатани, която бивакува в двореца на Гонзаг, аз на свой ред ще посоча с пръст на господин регента, да, господа, с пръст, онези, чието високомерие и егоизъм не могат да свикнат със спокойствието, размирните интриганти, безумците с побелели коси, които лелеят мечти да възродят la Fronde, последователите на госпожа дю Мен, както и постоянните посетители в двореца на Селамаре! С пръст — жалките или вероломни съзаклятници, които ще въвлекат Франция в един бог знае каква безумна война, за да си възвърнат загубените позиции или оплакваните привилегии; панегиристите на миналото, хулителите на сегашното, ласкателите на бъдещето, изнемощелите шутове, грохналите Скапеновци, които сами себе си величаят като „руини от Златния век“, Жеронтовците, умножени по Жокрисовци 113 113 Комични персонажи. — Б. пр. …