Карол Франц - Катрин

— Омъжи се за мен — каза й той една вечер, след като се върнаха от театър и изискана вечеря.

Нел се обърна, погледна го и прошепна думите, които щеше да мълви през цялата нощ:

— Шон, ти не знаеш нищо за мен. Какво съм правила до сега, какъв човек съм! Всъщност нищо.

Тя обхвана лицето му с ръце и се взря в очите му.

— Аз не ти подхождам. Дори не съм и приемлива. В живота ми няма нищо, което да си струва. Аз съм това, което хората обикновено наричат „боклук“.

Тя бе довела нещата до женитба и сега, изтъквайки му само няколко аргумента против, бе укрепила желанието му. Щеше да го пипне, преди да успее да промени намеренията си. Нямаше да чакат известието да достигне до родителите му отвъд океана. Тя нямаше да си позволи да го изпусне. Семейството неминуемо щеше да се противопостави на този брак и бе почти сигурно, че ще съумеят да го разубедят. Той беше богат и влиятелен и тя се досещаше, че е възможно да се намерят негови близки, които да знаят миналото й. Затова се бе подготвила да му каже точно толкова, колкото е необходимо, за да изглежда почтена.

Нел Дженингс беше умна. Не само по женски умна. Тя притежаваше мъжка разсъдливост. Даваше си сметка, че омъжените жени нямат достъп до парите на съпрузите си. Знаеше, че ще може да харчи свободно — Шон беше щедър по природа — но общо взето щеше да си остане просто един готованец, чието богатство би могло да изчезне толкова бързо, колкото бе спечелено.

Поради тази причина Нел реши да се ожени, като си осигури равен дял от състоянието на Шон, ако събитията се развиеха благоприятно, разбира се. Тя беше разработила внимателно обмислен план за това. Една погрешна стъпка можеше да провали всичко. През целия си досегашен живот тя бе постигала всичко, което пожелаваше.

— Просто не мога да се омъжа за теб, Шон — каза тя и сведе свенливо очи. — Не мога да бъда сигурна, че ще ме искаш винаги, а няма само да ме използваш, както се случва всеки път, докато някоя друга не те очарова.

Нел беше сигурна, че действа правилно. Той се опита да възрази, но тя го прекъсна, вдигна ръка и продължи:

— Разказах ти за живота на майка си. Как беше бита и обиждана, докато накрая умря. Тя не притежаваше нищо след години тежък труд. Всичките пари, които бе спечелила и спестила, й бяха отнети. Това беше съпружеско право на баща ми. Той я принуди да краде по улиците, за да изхранва себе си и мен.

Нел го погледна отново, за да види дали казаното от нея произвежда желания ефект. Изражението върху благородното лице на Шон й подсказа, че не прави грешка. За пореден път тя сведе очи и позволи на една сълза да се търкулне по бузата й. При това обърна главата си така, че той да я забележи.

— Трябва да ме разбереш, Шон. Аз просто никога няма да се чувствам сигурна. Ти би могъл да сториш същото с мен, ако ти омръзна някога.

Шон не издържа. Взе я в прегръдките си и се опита да спре риданията, които разтърсваха нежното й телце. Тя му позволи да я успокои и след като реши, че сигурно е усетил треперенето й, продължи:

— Трябва да ти обясня как се чувствам. Не мога да отхвърля опасенията си с лека ръка. Може би след години на грижи и любов, когато съм сигурна, че съм все още желана… може би тогава няма да се страхувам да се омъжа.

Нел се настани в голямото, удобно кресло, а Шон седна точно срещу нея, без да откъсва поглед от очите й.

— Зная, че си много заможен човек, Шон — продължи тя. — Освен това, вече ме убеди колко щедър можеш да бъдеш. Страхувам се, че не ще мога да приема този брак, освен ако не се чувствам равна на теб, освен ако не съм сигурна, че няма да ми отнемат всичко, ако някой ден ти решиш, че си направил грешка.

Нел повиши леко гласа си и това го накара да потрепери. Той предусети, че тя може да изпадне в истерия.

— Моля те — каза тя, — не бих искала да живея в такова напрежение. Несигурността никога няма да изчезне. Няма да има момент, в който да не се питам защо си се оженил за мен, дали ме обичаш или пък дали продължаваш да ме обичаш, дали не съм ти омръзнала и няма ли да ме изхвърлиш отново на улицата — там, откъдето ме взе.

Беше казала достатъчно. Затова освободи чувствата си, твърде силни, за да бъдат овладени. От очите й потекоха сълзи. В същия момент Шон я грабна в прегръдките си и се опита да успокои страданието на крехкото създание, което обичаше толкова нежно.

— Нел — извика той, за да може да я чуе през риданията си. — Нел, моля те, позволи ми да те обичам, позволи ми да ти покажа, че не всички мъже са като баща ти. Зная, че ме познаваш отскоро и затова се страхуваш да ме обичаш истински и да ми се довериш… но… повярвай ми… — шепотът му заглъхна, когато зарови лице в косите й. — Искам само да те направя щастлива. Най-голямата ми награда ще бъде да виждам как забравяш миналото си и започваш нов живот с човек, който те обича. А аз наистина те обичам, Нел.