Карол Франц - Катрин

Колкото повече навлизаше в бизнеса, наполовина нейна собственост, плановете й се обогатяваха с нови идеи и кроежи. Все още изживяваше моменти, когато мразеше цялото мъжко съсловие и й се искаше да ги унищожи до крак, но с напредването на бременността те ставаха все по-редки.

Когато пусна в ход идеята да сложи ръка на целия бизнес и бъдещите печалби, Нел заприлича на генерал, командващ войската си. Тя имаше остър и пресметлив ум, който напълно компенсираше невежеството й. Много скоро тя се досети, че би могла да притежава всичко. Следваше целите си неуморно и нещата се подреждаха точно така, както ги бе предвидила. Не след дълго щеше да напусне Америка и да се върне Англия като богата жена. По някаква ирония на съдбата обаче сега, когато победата й беше само въпрос на време, тя вече не я желаеше.

Макар да бе обмислила и предвидила развоя на събитията от първата си среща с Шон до сега, като че ли нещо се бе променило. Беше започнала да обича съпруга си. В началото въставаше твърдо и категорично против това чувство, като си казваше, че просто добре играе ролята си. Но след като прекара цяла година с Шон, тя разбра, че го обича и се нуждае от него. Той бе всичко онова, което тя си мислеше, че никой мъж не може да бъде. Обичаше я толкова всеотдайно, че самата тя, въпреки убежденията си и твърдите си намерения, бе спечелена от нежността му. Беше успял да промени отношението й към мъжете, поне що се отнасяше до него самия.

Нел започна да изпитва вина. Фактът, че е възбудила чувствата му по нечестен начин, започна да гризе съвестта й. Никога преди не бе изпитвала угризения. Но сега, независимо от всичките си защитни аргументи, се почувства зла и подла. Опитваше се да се прикрива, но душевните страдания я принуждаваха да отбягва хората наоколо. Считаше се недостойна да принадлежи на това семейство, в което цареше искрена обич.

Нел загуби съня си и започна бързо да линее. Шон се безпокоеше, но семейният лекар го уверяваше, че това е нормално за състоянието на жена му, все пак това е първата й бременност. Уравновесеността, която й беше присъща сега започна да й изневерява. Ставаше все по нервна и припряна. Срещаше у Шон само обич и внимание и от това се чувстваше още по-виновна.

Не можеше да живее повече в измама и един тя реши да открие всичко на мъжа си. Искаше да му обясни всичките дребни уловки, с които го бе оплела в мрежите си. Искаше той да разбере колко хладнокръвно го бе мамила. Само това можеше да я облекчи. Ако след признанието й той се отречеше от нея, тя щеше да го преживее. Точно така, както бе правила с всеки друг път. Беше едва на деветнадесет години, но бе натрупала значителен житейски опит в измъкването от трудни ситуации и бе сигурна, че ще намери начин да го преживее.

— Нел, ти не знаеш какво говориш — простена той, когато тя свърши разказа си. — Това е невъзможно. Просто е невъзможно.

Чистата любов на Шон към Нел не му позволяваше да повярва, че тя го е предала. Как можеше да бъде възможно неговата мила, нежна съпруга да замисли и подготви разоряването му? Разкритието опустоши душата му и той не продума дълго време, неспособен да повярва на доказателствата, които тя му представи. Когато проговори, в гласа му имаше нечуван до този момент гняв:

— Защо? — попита Шон. — Защо искаше да ме унищожиш?

Нел отвърна поглед. Не можеше да издържи на ужасната болка в очите му, на пълното отчаяние, изписано на лицето му. Той я беше дарил с любов, с дом, с топлина, непознати от нея дотогава, и най-вече с доверие. А какво бе направила тя с тези безценни дарове? Беше ги използвала, за да подготви хладнокръвно разорението му.

Нел гледаше сломения мъж пред себе си и внезапно почувства да я залива вълна от обич към него. Недоумението, изписано на лицето му, късаше сърцето й. Отчаянието я тласна напред, тя се втурна, прегърна го несръчно и се притисна към него.

— Съжалявам — изплака тя, — толкова съжалявам, Шон. Не предполагах, че ще те обикна. Толкова дълго носих омразата в себе си, че не можех да приема любовта ти. Моля те да ми простиш, моля те!

Шон не я чуваше. Гневът му беше толкова силен, че той я отстрани грубо от себе си, без да се замисля я сграбчи за ръцете и я запрати надалеч с такава сила, че тя се удари в отсрещната стена. Глух тътен последва падането и Нел усети пареща болка дълбоко в утробата си. Когато се надигна да извика за помощ, видя, че той е напуснал стаята.

Шон извървя мили, докато се опитваше да преодолее избухналата внезапно омраза към това подло създание, което наричаше своя жена. Съзнанието му прехвърляше всички онези случки, за които Нел бе споменала, цялата й стратегия да го примами и користно да използва неговата любов и всеотдайност. Опитваше се да хвърли вината изцяло върху нея, но не можеше.