Карол Франц - Катрин

Кати въздъхна. Преди да успее да се овладее, очите й се насълзиха.

— Съжалявам, сър — прошепна тя с усилие. Подсмърчаше, за да не позволи на сълзите да се затъркалят по бузите й.

— Исках само да донеса кошница за рибата ви… — гласът й силно трепереше.

Джон пусна ръката й и я побутна.

— Отивай тогава — каза той, ядосан от сълзите й. — Но след вечеря искам да видиш нещо. Каквото и да си предвидила за тази вечер, забрави го. Смятам, че е крайно време да ми обърнеш малко внимание. В края на краищата тук аз съм господарят и ти много добре го знаеш.

Ядът му изчезна толкова бързо, както се бе появил. Той се усмихна и пусна Кати да влезе в къщата.

След няколко минути тя се върна с кошницата. Беше дошла на себе си. Разбираше, че господарят има право да й се ядосва. Наистина бе му обърнала гръб, без да му отговори. Като се има предвид положението му, а също и нейното, Джон дори бе реагирал меко.

Чудеше се какво трябва да види довечера. Той й беше наредил да се освободи след вечеря и любопитството я измъчваше. Освен това беше ядосана на себе си, че не успя да спре сълзите си. Това я караше да се чувства като глупачка. Не бе очаквала да го види и внезапната му поява я свари неподготвена. Това бе всичко.

Когато се върна, той беше изчезнал. Тя го потърси навсякъде, но не успя да го открие.

А днес бе четвъртък и Кати трябваше да сервира вечерята на господарите. Дрехите й трябваше да са нови и чисти. След като занесе рибата, тя трябваше да ги изпере. Обичаше риба, но не можеше да понася силната й миризма, която попиваше по ръцете и дрехите й.

Кати прибра панера с платовете и занесе гореща вода горе в стаята си. Взе и няколко лимона от кухнята, понеже знаеше, че чудесно премахват миризмата. Съзнанието й бе ангажирано от вида на Джон. Както самият той бе споменал, до този момент тя не бе виждала мъжки крака. Сториха й се много дълги и красиво оформени. Той бе така небрежно привлекателен, че при спомена за усмивката му тя почувства присвиване в стомаха.

След като се изкъпа, Кати посегна към новата униформа. Роклята беше бяла с малка синя якичка. Джойс Камерън мразеше черния цвят и макар да не забрани на слугите да носят старите си униформи, тя настояваше новите да бъдат бели.

Кати се появи в кухнята навреме за поднасянето на първото ястие. Банята й отне повече време, отколкото очакваше, а изсушаването на косата пред огъня продължи необичайно дълго.

Докато влизаше в трапезарията, тя не откъсна поглед от големия супник. Но дори и така, тя знаеше, че Джон я гледа. Докато минаваше от госпожа Камерън, на която винаги сервираше първа, към господин Камерън, който с жест й отказа супа, тя забеляза как Джон се усмихна.

Подавайки му супника и дълбоката лъжица да си сипе, тя усети как ръката му се плъзна отзад по бедрото й. Неволно се стегна и отпусна тежестта си върху другия крак. Джон отстрани ръката си и отметна глава с висок, невъздържан смях. Кати се изчерви и отстъпи назад, за да остави супника върху бюфета.

Джон погледна майка си и лицето му възвърна строгото си изражение.

— Защо? — попита той раздразнено. — Достатъчно съм свикнал с клюките. Никога не съм им обръщал внимание. Аз управлявам тук, нали така? Защо трябва да ми казваш какво трябва да правя?

— Слушай, Джон — каза Джойс ласкаво, — знаеш, че нямах намерение да те упреквам. Просто не бива да се позволява на слугите да… Е, знаеш какво имам предвид.

— Престанете и двамата! — намеси се Шон. — Не съм ял цял ден и не желая да ми разваляте вечерята, само защото пак сте изнамерили нещо, по което имате разногласия. Джон е на възраст, която му позволява да прави и да се държи така, както намери за добре. А за теб, скъпа, ще е по-добре да запомниш, че той вече не е дете. Надявам се, че с това въпросът е приключен.

Той погледна Кати, която стоеше напрегната до масата в очакване да отнесе чиниите от супата, и се усмихна.

— Можеш да носиш следващото ястие, Кати — нареди Шон. — Изглежда, че никой не иска супа тази вечер.

Кати успя да сервира останалата вечеря, без да разлее нищо. Това бе истинско чудо, защото ръцете й трепереха и коленете й бяха омекнали. Не беше направила нищо, с което да предизвика пререканията в трапезарията. Не бе проявила и следа от нелюбезност. Поне дотолкова бе сигурна. Но това, че бе реагирала на докосването на Джон, очевидно разстрои Джойс и тя я бе помислила за нетактична.

Към края на вечерята Кати вече изпитваше силна неприязън към Джойс Камерън, докато Шон започна да й става все по-симпатичен. Дойде време да сервира и за персонала. Въпреки че бе смутена от станалото, тя се справи със завидна лекота. Подреди всичко върху дългата дървена маса, която побираше всички от домакинството, но не седна заедно с тях. Не усещаше никакъв глад, беше толкова притеснена, че чак имаше чувството, че никога повече не ще може да сложи залък в устата си.