Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

— Е, това е историята — завърших и се пресегнах да изтръскам пепелта от цигарата си в пепелника на бюрото му. — Мислех си, че като управляващ имота, трябва да я знаете. Брандън ми каза да върна петстотинте долара. — Извадих портфейла си, сложих парите на бюрото и без проява на нежелание ги побутнах към него. — Строго погледнато, тук моята роля свършва. От друга страна, вие можете да прецените дали има нужда от разследване и ако е така, бих се радвал аз да се заема с него. Честно казано, случаят ме интересува, мистър Уилет.

Той вдигна очи към мен и ме изгледа. Измина известно време. Имах чувството, че не ме вижда. Явно мислеше.

— Историята е необичайна — рече неочаквано. — Не мисля, че бих повярвал, ако не знаех с каква репутация се ползва вашата организация. Справили сте се с някои доста заплетени проблеми на мои клиенти и те са ми говорили за вас с голямо уважение. От това, което ми казахте, си правя извода, че имаме основания да започнем разследване и ще се радвам вие да го ръководите. — Той бутна стола си назад и стана. — Трябва обаче да сте наясно, че е наложително случаят да се пази в тайна, а фирмата ми по никакъв начин не бива да бъде свързвана с него. Ние ще ви платим, но вие трябва да ни прикривате. Положението ни е много сложно. Нямаме право да се ровим в работите на мис Кросби, освен ако не сме сигурни, че има нещо нередно, а ние не сме сигурни, макар да изглежда, че е така. Ако откриете някакво конкретно доказателство, което съвсем определено да свързва мис Кросби с тези необичайни случки, тогава, разбира се, можем да излезем на открито. Но не и преди това.

— Нещата стават така доста трудни за мен — изтъкнах. — Разчитах на вас да попречите на Брандън да ме безпокои.

В очите му се появи пламъче, когато рече:

— Сигурен съм, че ще успеете да се справите с Брандън и без моята помощ, но ако нещата тръгнат на зле, винаги можете да кажете, че съм ви адвокат. Ако ви нападнат, ще се радвам да ви защищавам в съда безплатно.

— Страхотно — отвърнах саркастично. — А междувременно срещу мен вече бе извършено покушение.

Той изглежда не смяташе, че това е нещо, заради което си струваше човек да се безпокои.

— Без съмнение, вие ще поискате заплащане, което да покрива поеманите рискове — меко рече той. — Все пак предполагам, че работа като вашата включва рискове.

Присвих рамене.

„Хонорарът ми, помислих си, сигурно ще е страшно висок.“

— Добре — отвърнах. — Значи мога да продължа.

Той започна да крачи из стаята с ръце зад гърба и сведена глава, като се мръщеше на килима.

— О, да. Настоявам да продължите.

— Има някои въпроси, които искам да ви задам — казах, палейки нова цигара. — Кога за последен път видяхте Морийн Кросби?

— На погребението на Джанет. Оттогава не съм я виждал. Делата й не са сложни. Всички документи, които трябва да подпише, й се изпращат по пощата. Не съм имал случай да я видя.

— Не сте ли чували, че е болна?

Той поклати глава. Не, нямал представа, че е болна.

— Уверен ли сте, че смъртта на Макдоналд Кросби е била резултат на нещастен случай — изстрелях.

Не очакваше такъв въпрос, вдигна очи и ме погледна остро.

— Какво имате предвид? Разбира се, че беше нещастен случай.

— А не би ли могло да е самоубийство?

— Кросби нямаше причини да се самоубива.

— Доколкото знаете вие.

— Човек обикновено не се застрелва с ловджийска пушка, когато има револвер, а Кросби имаше револвер. С ловджийската пушка не е много сигурно.

— Ако беше извършил самоубийство, това щеше ли да се отрази на финансовото му състояние?

— Ами да. — В очите му се появи изненада. — Животът му беше застрахован за милион и половина долара. Договорът включваше клауза, че сумата няма да бъде изплатена в случай на самоубийство.

— Кой получи парите от застраховката?

— Не ми е много ясно накъде биете — каза той, върна се зад бюрото и седна. — Може би ще ми обясните.

— Струва ми се странно, че се е наложило Салзър, който не е дипломиран лекар, да подпише смъртния акт. Следователят и Брандън е трябвало само да се съгласят. Опитвам се да убедя себе си, че около смъртта на Кросби няма нищо гнило. Но предположете, че наистина е било самоубийство. Както казахте, наследниците му биха загубили милион и половина долара. Но щом са се събрали един опитен и доброжелателен шарлатанин и подкупен следовател и капитан от полицията, би могло да се нагласи така, че да изглежда като нещастен случай, нали?

— Опасно е да се говорят подобни неща. Салзър не е ли дипломиран лекар?