Джеймс Чейс - Положи я сред лилиите

— Свети Петре! — възкликна, когато свърших. — Ама че вечер! Сега какво ще правим? Ще слагаме ля точка на тази работа?

— Не знам — отвърнах, като си сипах още една чашка. — Ще трябва да върнем парите. За да го направим, ще трябва да открием кой се грижи за имота. Сто на сто не е Морийн. Тя вероятно има някакви адвокати или пълномощници, които ръководят работите й. Може би ще успеем да разберем това от завещанието на Кросби. Бих искал да хвърля едно око и на завещанието на Джанет. Ще ми се да разбера дали е оставила някакви пари на Юдора. Ако не е, откъде са идвали парите й? Не казвам, че няма да продължим да се занимаваме със случая, не казвам и че ще продължим. Ще съберем още някой и друг факт и тогава ще вземем решението. Ще трябва да действаме много внимателно. Брандън може да направи живота ни черен.

— Ако върнем парите, случаят трябва да бъде приключен — обади се Пола. — Няма смисъл да се работи за нищо.

— Знам — отвърнах. — И все пак тази история ме интересува. Освен това не обичам Брандън да ми заповядва. — Допих си питието и бутнах стола назад. — Е, предполагам, че ще е по-добре да приключваме. Малко сън няма да ми се отрази зле.

Кермън се протегна, прозя се и стана.

— Току-що си спомнях, че утре сутринта трябва да заведа децата на Хофлин в Холивуд — каза той и направи гримаса. — Специална екскурзия из студията на „Парамаунт“. Ако не ми се предлагаше възможността да видя самата Дот Леймър 11 11 Дороти Леймър — американска актриса (р. 1914 г.). , по-скоро бих се качил на някое дърво. Тия три хлапета ме хвърлят в ужас.

— О’кей — рекох, — ще се върнеш ли вдругиден?

— Да. Ако съм все още цял.

— Дотогава ще съм решил какво да правим. Ако решим да продължим, ще трябва да действаме бързо и хитро. Задръжте за момент — искам да разменя две приказки с Майк.

Отидох до бара, където Финеган бавно избърсваше до блясък чашите. Някакъв дърт развратник и неговата блондинка тъкмо си тръгваха. Блондинката ми намигна изпод извитите си ресници и аз й намигнах в отговор.

Когато тя се отдалечи достатъчно, казах на Майка.

— Един човек ме следеше, Майк. Едър, с телосложение на боксьор; премазани ухо и нос, носи светло-бежова шапка с лента. Пуши пури с отрязани краища и изглежда достатъчно як, за да сдъвче ръждясали гвоздеи. Случайно да си го виждал?

Майк избърса водната чаша, която държеше, вдигна я към светлината и я разгледа. После я постави внимателно на лавицата.

— Прилича ми на Бени Дуон. И сто на сто ще е Бени, ако мирише на чесън.

— Не съм приближавал толкова близо до него. Кой е Бени Дуон?

Майк взе друга чаша, сложи я под чешмата и после започна да я търка. Можеше да бъде влудяващо муден, когато отговаряше на въпроси. Не че го правеше нарочно, такъв си беше.

— Той е долен главорез — отвърна Майк, хвърли поглед на чашата и продължи още няколко мига да я търка. — Работи в санаториума на Салзър. Беше дребен комарджия, преди да се хване при него. През 1938 го бяха осъдили на пет години за кражба с взлом. Сега се предполага, че е влезнал в правия път, но аз лично се съмнявам.

— Какво върши в санаториума на Салзър?

Майк вдигна рамене.

— Какво ли не: мие колите, малко градинарство, такива неща.

— Важно е, Майк. Ако е Дуон, над него виси обвинение в убийство.

Майк присви устни, сякаш се готвеше да подсвирне.

— Е, звучи напълно в неговия стил. Способен е на такова нещо.

Отново го описах — внимателно, с всички подробности.

— Да — отвърна Майк. — Съвсем на него прилича. Никога не съм го виждал без пура, а носът и дясното му ухо са сплескани. Той трябва да е.

Усетих леко вълнение.

— Е, благодаря ти, Майк.

Върнах се при двамата, които ме наблюдаваха от другия край на помещението.

— Майк разпозна Големия мъж — съобщих им. — Казва се Бени Дуон и представете си — работи за Салзър.

— Не е ли страхотно как успяваш да откриваш такива неща — ухили се Кермън. — Та какво ще правим?

— Ще съобщиме на Мифлин — отвърнах. — Нали ще почакате за секунда? Отивам да му се обадя.

От Главното управление на полицията ме уведомиха, че Мифлин се е прибрал вкъщи. Намерих домашния му номер в телефонния указател и го набрах. След известна пауза чух гласа му, който звучеше сънливо и уморено.

— Обажда се Малой — рекох. — Съжалявам, че те събудих, Тим, но съм напълно сигурен, че мога да ти посоча човека, който уби Юдора Дру.

— Можеш? — гласът му зазвуча по-бодро. — Казвай, това е страхотно. Кой е?

— Бени Дуон. Искаш ли да чуеш още нещо, Тим — той работи за Салзър. Ако отидеш веднага в санаториума, вероятно ще можеш да го спипаш.