Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Чейс - Дай ми смокинов лист» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дай ми смокинов лист: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дай ми смокинов лист»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

КЪДЕ Е НАСЛЕДНИКЪТ НА ФРЕД ДЖАКСЪН?
Търсейки отговора на този въпрос, детективът Дърк Уолъс разплита не само една сложна семейна история, но попада и по следите на перфектно изградена престъпна организация.

Дай ми смокинов лист — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дай ми смокинов лист», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Уоткинс остана неподвижен известно време, след това вдигна поглед към мен.

— Казах ви, мистър Уолъс, че не искам да имам нищо общо със сина си. Това, което ми разказахте, е ужасно и се надявам Сид да получи това, което заслужава. Може би трябва да ви благодаря, че ми казахте тези неща, но не виждам какво общо имам аз. Разбира се, боли ме, но Сид винаги е причинявал болка на майка си и на мен. Споменахте, че може би съм замесен и аз. — Той ме погледна в очите. — Замесен ли съм?

Направих се, че не чувам, защото исках да го извадя от равновесие.

— Странни неща се случват, мистър Уоткинс — продължих аз. — Преди десетина дни агенцията получи писмо от Фредерик Джаксън, с което молеше да открием внука му. Той изпрати само сто долара, но полковник Парнъл прие да му услужи, тъй като синът му Мич е награден с орден за храброст във Виетнам и е служил в полка му. С издирването бях натоварен аз. Докато се занимавах с него, попаднах на мрежа за пласиране на наркотици. За мен тя не е главният проблем, но не е и маловажен. Все още не съм открил Джони Джаксън. Онзи ден ви попитах дали сте се виждали с него напоследък и вие отговорихте, че не сте. Тогава останах с впечатлението, а сега съм още по-сигурен в това, че не ми казахте истината. Така че, питам ви отново: Виждали ли сте Джони Джаксън напоследък?

Той се загледа в ръцете си и не каза нищо.

— Виждали ли сте Джони Джаксън напоследък? — повторих въпроса си.

По болката, изписана на лицето му, разбрах, че събира сили, за да изрече още една лъжа, но в този момент вратата се отвори и влезе Би Би Мансъл.

— Стига толкова, влечуго! — изсъска тя. — Ставай и си обирай крушите!

Аз я погледнах. Беше със стегната памучна фланелка, която очертаваше гърдите й, и тесни джинси. Дългата й черна коса беше като коприна и стигаше почти до кръста. Лицето й беше като каменно.

— Естествено — казах аз и станах. Уоли Уоткинс все още гледаше ръцете си. — Мистър Уоткинс, не отговорихте на въпроса ми.

Би Би Мансъл се спусна към мен, сграбчи ръката ми и ме завъртя към себе си.

— Махай се оттук! — изпищя в лицето ми.

Погледнах я и изведнъж всичко ми стана ясно — втората спалня, русата перука, дрехите в гардероба, медала за храброст на стената.

— Добре — отговорих. — Тръгвам си.

Тя отиде до вратата и я отвори широко.

— Махай се оттук!

Когато минах покрай нея, улових копринените черни кичури и дръпнах перуката от главата й. Тя изпищя, след това замахна с ръка, но успях да хвана китката й.

Вгледах се в русата й, по момчешки подстригана коса.

Усмихнах се.

— Здрасти, Джони Джаксън! Най-накрая те открих, нали?

В малката, уютна всекидневна се чуваше единствено далечният рев на камионите по шосето.

Уоли Уоткинс седеше като вкаменен. Момичето също не помръдваше. Гледаше ту мен, ту него.

Аз не наруших тишината. След малко Уоли Уоткинс каза тихо:

— Мисля, че трябва да дадем на мистър Уолъс някакво обяснение.

— О, не се притеснявай! — възкликна тя и грабна перуката от ръката ми. — Разкажи му всичко! — И излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

Уоткинс ме погледна.

— Може би ще изпиете с мен малко уиски, мистър Уолъс? Ще бъдете ли така добър да налеете? Коляното ми се обажда отново.

— Разбира се — отговорих аз. — Но какво ще стане с вечерята ви? — Отидох до барчето и напълних две чаши. — Съжалявам за това, мистър Уоткинс.

— Вечерята може да почака. Не е нищо специално. — Той пое чашата, вгледа се в уискито и кимна одобрително.

Аз отидох до креслото и седнах.

— Не е нужно да ми казвате каквото и да било, мистър Уоткинс. Открих Джони Джаксън и с това работата ми е свършена.

— И на мен ми се ще да беше толкова просто — отговори той и отпи. — Но искам да чуете историята на Джони Джаксън. След това може би ще проявите повече разбиране.

Аз запалих цигара и се отпуснах върху облегалката.

— Добре, разкажете ми.

— Ще бъда колкото се може по-кратък, мистър Уолъс. Кити и аз участваме още от самото начало. Бяхме разочаровани от сина си, няма нужда да повтарям всичко това още веднъж. Обичахме децата. Когато Джони дойде за първи път в Сърл и влезе в магазина ни, бяхме много заинтригувани. И двамата с Кити смятахме, че е момче. Знаехме как живее стария Фред и предложихме на Джони ако иска да идва при нас и да ползва банята ни. Старият Фред никога не се къпеше. В къщата му изобщо нямаше баня. Джони се зарадва на предложението. Започнахме да се виждаме редовно и се привързахме към него… нея. Мистър Уолъс, за мен тя е като моя собствена дъщеря. Едва когато стана на четиринадесет, Кити се усъмни и реши, че може би не е момче. Джони също ни обичаше, но не така, както онзи мръсен, груб старец. Една вечер, когато беше тук, за да използва банята, ни се довери. — Уоткинс замълча, за да отпие от чашата си и продължи: — Майка й, Стела Коста, се запознала с баща й Мич Джаксън, преди да го вземат в армията. У Мич имаше нещо, което привличаше жените. Стела забременяла. Помолила Мич да се ожени за нея, но той й отговорил, че ще го направи, когато се върне от Виетнам, но само ако детето е момче. Стела много искала да се омъжи за Мич. Не мога да твърдя, че мога да я разбера. След това се родило детето. Момиче. Стела разбрала, че Мич няма да се ожени за нея и в отчаянието си записала детето като Джони Джаксън. Изпратила на Мич копие от акта за раждане и му напомнила обещанието му. Двамата Джаксън изглежда са били много особени. Искали са на всяка цена да имат момче. Не са искали и да чуят за момиче. Мич й писал в отговор, че като се върне ще изпълни обещанието си. Стела отглеждала детето като момче. Не й е било лесно, защото Мич не й изпращал никакви пари. Джони, вече на осем години, се превърнал в пречка за нея и решила да го изпрати при дядо му. Разкрила пред него… нея жестоката истина и настояла в никакъв случай да не казва на дядо си, че е момиче. На тази възраст Джони с удоволствие се правела на момче. Старият Джаксън много се радвал, че има внук. По своя си груб начин се отнасял към детето добре и то започнало да се привързва към стареца. Вечер той разказвал случки от живота си, за крокодилите, за Мич. Така минавали годините. След това, разбира се, започнало да личи, че Джони не е момче. Старият Джаксън често говорел за момичетата грубо и презрително. Било ясно, че ако разбере измамата, Джони ще го изгуби. — Уоткинс ме погледна. — Тъжно, нали? По онова време Джони наистина обожавала дядо си, но също така си давала сметка, че съвсем скоро той ще открие истината. Тогава Кити почина. Джони продължаваше да идва, за да използва банята, и разговаряхме. Пристягаше гърдите си, за да не се забелязват, но нервното напрежение ставаше твърде голямо за нея. Предложих й да напусне дядо си и да дойде да живее при мен. За да избегне гнева му, когато разбере истината, тя предпочете да го направи. Не сме очаквали, че старият Фред ще пише на полковник Парнъл. След това дойдохте вие и открихте тъжната истина. Вече знаете всичко, мистър Уолъс. Ние нямаме от какво да се срамуваме. Вече няма значение, защото Джони ще замине. Намерих й работа в Лос Анджелис. Един мой племенник има магазин за дрехи и с радост ще я вземе при себе си. Заминава утре и се надявам, че ще е доволна. — Уоткинс се усмихна тъжно. — Ще ми липсва.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дай ми смокинов лист»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дай ми смокинов лист» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дай ми смокинов лист»

Обсуждение, отзывы о книге «Дай ми смокинов лист» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x