Джеймс Чейс - Има ли нещо по-хубаво от парите?

Тийнейджърите си поръчаха по още една кола. Едно от момичетата, източена блондинка с нахална и отракана физиономия, се приближи до масата ми, като демонстрира плътноприлепналите си дънки и пуловер, който се мъчеше да открои незрелите й още форми, като пусна монети в музикалния автомат.

Платърс завиха протяжно и тийнейджърите им запригласяха.

И в тоя момент ги видях.

Изскочиха тичайки от ресторанта. Васари държеше разтворен чадър над главата й. Скочиха в понтиака и потеглиха. Ако не бях наблюдавал непрекъснато, щях да ги изтърва, толкова бързо стигнаха до колата.

Платих си кафето без да го пия и излязох в студения и мокър мрак.

Беше ме обзела ледена възбуда и бях решил да не губя и секунда.

Отидох веднага в един гараж, който даваше коли под наем и работеше нон стоп. Бях го мярнал като идвах от хотела. Влязох и след няколко думи с един от персонала наех един студебейкър, платих депозита, и докато зареждаше колата с бензин го попитах между другото как да стигна до Източния бряг.

— Излизаш оттук, свиваш надясно и караш все направо, покрай морето. На около три мили оттук е — каза ми той.

Благодарих му, качих се в колата и подкарах в дъжда.

Източният бряг се оказа крайбрежна ивица, дълга около една миля, с трийсет или четиридесет дървени бунгала, пръснати покрай пътя.

Повечето от тях бяха тъмни, но тук-там имаше и със светнали прозорци.

Подкарах със скоростта на пешеходец, като се взирах във всяка кабина, покрай която минавах.

Не можех да различа нищо в мрака и тъкмо се канех да оставя колата, за да разгледам по-отблизо всяко бунгало, когато видях че едно малко по-изолирано от другите бунгало блесна с прозорците си.

Подкарах към него с чувството, че най-сетне съм намерил търсеното място, и свих встрани. Спрях, угасих фаровете и слязох от колата.

Дъждът, усилен от бриза, веднага заблъска с удвоени сили лицето ми, но аз едва ли го усещах.

Приближих осветените прозорци и спрях пред двойните дървени врати. Виждаше се паркирания понтиак. Огледах пътя и от двете страни, но не се виждаше жива душа.

Отворих внимателно вратата и закрачих по алеята.

Бунгалото се опасваше от една циментирана пътека, която ме изведе до осветения прозорец.

Сърцето ми биеше лудо, като се изправих до него. Надзърнах вътре.

Стаята беше относително голяма и относително добре обзаведена. Имаше няколко удобни, но овехтели кресла и модерни репродукции по стените. В единия ъгъл имаше телевизор, а в срещуположния — бар, добре зареден.

Всичко това го запечатах само в един поглед, а следващия заковах върху Рима.

Беше се изтегнала в едно ниско кресло, с цигара между устните и скоч със сода в ръка. Носеше зелен пенюар, толкова отворен, че се виждаха кръстосаните й дълги крака. Единият й крак потръпваше нервно и раздразнено, докато тя се взираше в тавана.

Значи тя живееше тук! Живееше с Васари!

Разкъсвах я с поглед.

Внезапно вратата се отвори и в стаята се появи Васари.

Беше гол до кръста, само с долнището на пижамата. Огромният му гръден кош беше покрит с гъста и груба черна козина. Буцестите му мускули мърдаха като живи под кожата му докато си търкаше главата с хавлията.

Каза й нещо и тя го изгледа враждебно. Привърши си пиенето, пусна чашата на пода и се изправи. Протегна се на място, и после излезе от стаята покрай него.

Той угаси лампата и аз се намерих пред слабото си отражение в мокрото стъкло.

Дръпнах се от прозореца.

Друг прозорец светна по-нататък, но беше вече със щора.

Зачаках.

След малко и тая светлина угасна. Цялото бунгало се потопи в мрак.

Върнах се при студебейкъра по същия безшумен начин, по който бях дошъл.

Качих се, включих двигателя и подкарах бавно към хотела.

Умът ми работеше трескаво.

Най-после я бях открил!

Но това не беше всичко. Дали Васари знаеше, че тя ме изнудва? Като се отървях от нея, дали нямаше да ми се наложи да се разправям и с него?

И внезапно, докато карах колата в мрачната и мокра нощ, проумях какво замислях. Замислях да я убия. Изведнъж ме обзе леден страх. Бях си повтарял през цялото време, че само да я намеря, и ще я удуша, но сега, след като вече я бях открил, мисълта че ще влезна и ще я убия ей-така, ме изпълни с леден ужас.

Изхвърлих видението от представите си. Бях длъжен да го извърша. Но първо трябваше да се отърва от Васари. Нямаше да се справя, ако останеше тук да се върти около нея. Реших да наблюдавам бунгалото един два дни. Необходимо беше да имам представа какво вършат, с какво се занимават и дали Васари въобще я оставяше сама дори и за секунда.