Джеймс Чейс - Има ли нещо по-хубаво от парите?

И тогава, както си лежах в леглото, внезапно проумях, че проблемът не беше само да я намеря, но и да я убия по начин, абсолютно безопасен за мен.

Мисълта, че ще я убия, изобщо не ме трогваше. От едната страна беше бъдещето ни със Сарита, а от другата дегенериралия живот на Рима. Но трябваше да го изпипам така, че никой да не може да го свърже с мен.

Беше ли се доверила на някой, че ме изнудва? Отново въпрос, отговора на който трябваше да открия сам. Цялото начинание започваше да се обгръща от една кошмарна атмосфера: една трудност водеше до втора, тя пък на свой ред до трета.

Най-належащото беше да я открия.

И тогава обстоятелствата щяха да ми подскажат най-удобния начин за нейното ликвидиране.

И трябваше да съм много, много сигурен, че не могат да докажат причастността ми към него.

На следващата сутрин взех самолета до Холанд Сити и влязох в офиса ни малко след единайсет.

Джак говореше по телефона. Щом ме видя и каза:

— Ще ти се обадя след малко. Да. След десет минути. Налага се спешно да прекъснем… — и хлопна слушалката.

Той ме погледна и веднага разбрах, че се е случило нещо лошо. Беше блед; очите му бяха хлътнали и с дълбоки сенки, сякаш не беше спал няколко дни, и от изражението на неговото иначе вечно ухилено лице ледени тръпки полазиха по гърба ми.

— От къщи ли идваш, Джеф?

— Не. Току-що слизам от самолета.

Пуснах куфара на пода и хвърлих шлифера на един стол.

— Строших телефона, докато се мъча да те открия — каза Джак с дрезгав и несигурен глас. — Къде беше, по дяволите?

— Какво има?

Той се поколеба, после бавно се изправи.

— Сарита…

Сърцето ми спря за секунда и после се втурна да наваксва.

— Какво?

— Лошо, Джеф. Стана злополука… Търсих те навсякъде, където мислех, че можеш да бъдеш.

Изстинах и затреперих целият.

— Не е мъртва?

— Слава богу, не, но е ударена много лошо. Някакъв пиян шофъор блъска колата и. Страхувам се, че е пострадала много тежко, Джеф.

Стоях втренчен в него. Чувствувах се празен, студен и много самотен.

— Кога се случи?

— Сутринта, когато тръгна. Отишла да пазарува. Пияницата навлязъл в насрещното движение…

— Джак! Кажи ми, много ли е зле?

Той заобиколи бюрото и ме стисна за рамото.

— Правят всичко, каквото могат. Не можем да направим нищо, освен да чакаме. Не можеш да я видиш. Никой не може да я види. При първата промяна и ще ни се обадят незабавно. Има шанс, макар и малък…

— Къде е?

— В държавната болница. Но виж…

Изхвърчах покрай побледнялата Клара към асансъора в дъното на коридора. Не знам как стигнах до улицата и замахах като луд за такси.

— Държавната болница — извиках аз, като се хвърлих в колата. — И бързо!

Шофъорът само погледна лицето ми, затръшна вратата, включи направо на втора и изстреля таксито като ракета, пренебрегвайки светофарите, докато аз седях отзад със стиснати юмруци върху коленете.

Мислех си, че докато съм преследвал Рима, съществото, което ми беше най-скъпото нещо на света, е лежала между живота и смъртта в болнично легло. Ненавистта ми към Рима достигна такива предели, че само смъртоносен студ можеше да се сравнява с нея.

След десет минути лудешко каране стигнахме в болницата.

Докато плащах, шофъорът само ме запита:

— Вашата съпруга ли е?

— Да.

Затичах се по стълбите, като вземах по три стъпала наведнъж.

Шофъорът ми извика след мен:

— Господ да ти помага, авер! Господ да е с теб!

Доктор Уайнборг беше висок, прегърбен мъж, с голям орлов нос, чувствителна уста и тъмни, ясни очи на евреин, познал страданието.

Още щом казах името си на дежурната на рецепцията сестра и тя ме заведе веднага в кабинета му. Седях и го гледах, докато слушах гърления му глас.

— Трябва да чакаме, мистър Холидей. Направил съм всичко възможно за съпругата ви — за сегашния момент. За нещастие ви нямаше, когато я приемахме. Половин ден беше в съзнание и непрекъснато питаше за вас. Сега е в безсъзнание. Дали ще се свести, зависи от многобройни фактори. Точно това искам да обсъдя с вас. Мозъкът й е претърпял няколко наранявания. Познавам човек, който е специалист тъкмо по този вид операции. Те са много опасни и трудни, но той досега почти винаги е имал успех. Мисля, че шансът й с него е петдест на петдесет. Таксата на доктор Гудиър е три хиляди долара. Ще има и допълнителни разходи, разбира се. Ще ви се наложи да осигурите най-малко пет хиляди долара, и пак няма да има твърда гаранция за успех.