Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Маями вероятно.

Запалиха цигари от свещите.

— Имаш ли работа? — попита Поук. Седеше с кръстосани крака и с ръце на коленете.

— Ще намеря нещо.

— Така ли мислиш? — Поук го погледна. — Ченгетата не си падат по безделниците.

— Аз ли съм безделник?

— А не си ли? Мръсен си и вониш.

Мег трепна. Беше сигурна, че Чък ще нападне индианеца с ножа, и се изненада, когато той си остана на мястото.

— По-добре безделник, отколкото дивак — каза Чък. — Мислиш си, че ти ще си намериш работа?

— Не ми трябва работа.

Чък се превърна целият в слух.

— Значи имаш пари?

Поук кимна.

— Колко? Десет долара? На бас, че нямаш и толкова!

— Утре си купувам кола.

Дъхът на Чък изсвистя между зъбите.

— Кола? Каква кола?

Поук сви рамене.

— Нещо евтино… втора ръка. Имам нужда от кола.

— За Бога! — Чък изгледа индианеца. — Хей! Защо не ни вземеш и нас? Да дойдем с теб до Парадайз Сити… какво ще кажеш?

Като слушаше, Мег се възхити от хладнокръвието на Чък. Той беше прав, разбира се. Ако не питаш, не получаваш.

— Защо да ви взимам? — попита Поук след известна пауза.

— Какво губиш? Не е забавно човек да пътува сам. Ще ти правим компания.

Поук стана, занесе си раницата в другия край на стаята, далеч от тях двамата, и седна.

— Да не си глух? — настоя Чък. — Какво губиш?

— Ще си помисля. Сега искам да спя. Загаси свещите… струват пари. — И Поук се излегна на пода.

Чък и Мег си размениха погледи, като видяха как индианецът се обърна настрани, с гръб към тях, и сложи глава на раницата.

Мег се наведе напред и загаси свещите. Мракът се сгъсти около тях. Минаха няколко минути, докато очите им привикнат към лунната светлина. Поук, изглежда, вече спеше. Дишаше бавно и равномерно.

Чък и Мег си легнаха. Уморена и с уталожен глад, Мег потъна в сън, но не и Чък. Той лежеше неподвижно, а умът му усилено работеше.

„Дали индианецът блъфира? Дали възнамерява да си купи кола? Ако е така, парите трябва да са или в него, или в раницата.“

Чък се изпоти. Трябва да има най-малко двеста долара!

Късите му дебели пръсти обхванаха дръжката на ножа. Нямаше да е трудно. Само ще препълзи през стаята, един удар с ножа и всичко ще да свърши.

За Чък убийството не беше нещо непознато. Само първото е от значение, а той вече имаше две зад гърба си. Защо да не станат три?

После се сети за Мег и се намръщи. Не трябваше изобщо да я взима. Със сигурност тя не би му позволила да убие индианеца. Пръстите му стиснаха по-силно ножа. Двеста долара! Е, ако Мег не се съгласи, ще сподели същата участ. Той щеше вече да е много далече, когато открият телата им — ако изобщо ги открият.

Избърса потното си лице с опакото на ръката. Да, ще го направи! Но не сега. Индианецът спеше леко. По-късно, когато потъне в дълбок сън… тогава ще действа.

— Чък?

Гласът на индианеца го накара да се смръзне.

— Спя леко и имам пистолет. — Той замълча и после продължи. — Утре ще говорим.

— Пистолет!

Чък отпусна дръжката на ножа. Този негодник сякаш му беше прочел мислите.

— О, я млъквай! — изръмжа той. — Искам да спя.

— Ще говорим утре.

Накрая Чък заспа дълбоко.

На закуска Поук извади още шунка, стар хляб и бутилка кока-кола.

Ядяха мълчаливо, но Мег долови, че Поук отново наблюдава Чък, черните му очи блестяха, сякаш той се опитваше да си състави някакво мнение за него.

Когато свършиха, Чък рязко попита:

— Като купиш тази кола, ще ни вземеш ли?

Поук отиде до раницата си, извади електрическа самобръсначка и джобно огледало. Подпря огледалото на рамката на прозореца и започна да се бръсне.

Чък стисна юмруци и лицето му пламна.

— Не чу ли какво казах? — озъби се той.

Поук го погледна и продължи да се бръсне. Когато свърши, каза: „Още мисля.“ Почисти самобръсначката, прибра я и извади кърпа и едно парче сапун.

— Каналът е оттатък пътя. Ще дойдеш ли?

Сърцето на Чък заблъска. Това беше шансът му! Далеч от Мег! Щеше да убие този индианец, да се върне и да й каже, че се е удавил. Можеше и да не му повярва, но поне нямаше да присъства.

— Разбира се.

Излезе след Поук от стаята. Когато слязоха долу, каза:

— По дяволите! Забравих си кърпата.

Поук го изгледа с непроницаемо лице.

— Кажи й да не си прави труда. Парите са у мене.

Той прекоси салона и излезе на слънце.

Чък се върна в стаята, лицето му беше червено от гняв. Успя да открие една мръсна кърпа в раницата си, когато Мег каза:

— Мислиш ли, че ще ни позволи да го придружим?