Лий Чайлд - По трудния начин

— Ще ни намери в телефонния указател. Във Фенчърч няма Грейндж Фарм. Ние сме най-близо.

— Съжалявам — повтори Ричър.

— Кога точно се сети?

— Малко по-късно, отколкото трябваше.

— Какво ти подсказа истината?

— Играчките. Джейд си е взела любимите играчки.

— Запознахте ли се вече?

— Преди пет минути.

Тейлър се усмихна. Зъбите му наистина бяха в лошо състояние, но в усмивката му имаше много топлота.

— Страхотно хлапе е, нали?

— Така изглежда.

— Ти какъв си, частен детектив ли?

— Бях военен полицай от американската армия.

— Как се казваш?

— Ричър.

— Колко ти плати Лейн?

— Един милион долара.

Тейлър отново се усмихна.

— Поласкан съм. А и ти си добър. Но от самото начало си беше въпрос на време. Колкото по-дълго не откриваха тялото ми, толкова повече щяха да се замислят. И все пак стана по-бързо, отколкото си мислех. Смятах, че разполагам с няколко седмици.

— Разполагаш с шейсет минути.

Шестимата се събраха в кухнята на фермата на военен съвет. Тейлър, Кейт и Джейд, Джаксън, Полинг и Ричър. Джейд не беше изрично включена в съвета, но не беше и изолирана. Просто седеше на масата, слушаше какво си говорят големите и рисуваше с пастели на амбалажна хартия, със същите смели ярки щрихи, които Ричър вече беше виждал в детската й стая в Дакота Билдинг. Първото нещо, което каза Тейлър, беше:

— Нека пак да запалим огъня. Студено е. И да си направим чай.

— Имаме ли време? — попита Полинг.

— Типично за английската армия — обади се Ричър. — Винаги имат време за чаша чай.

До огнището имаше кошница с подпалки. Тейлър нареди няколко в пирамида над една топка смачкани вестници и запали кибритена клечка. Когато огънят се разгоря, той добави и по-големи цепеници. После Джаксън застана до печката, затопли един чайник с вода и сложи няколко пакетчета чай в друг чайник. Той също не изглеждаше притеснен. Беше спокоен, чевръст и методичен.

— Ти къде си служил? — попита го Ричър.

— В Първи парашутен полк — отвърна Джаксън.

Ричър кимна. Първи парашутен. Общо взето, британският еквивалент на американските рейнджъри. Опасни момчета, които се транспортираха по въздуха — не точно специални части, но нещо подобно. Повечето войници, които постъпваха като новобранци в специалните части, бяха служили в Първи парашутен полк.

— Лейн води шестима — каза Ричър.

— Елитната група? — попита Тейлър. — Преди бяха седем. Преди да се уволня.

— А преди това са били девет — каза Ричър.

— Хобарт и Найт — кимна Тейлър. — Кейт научи тази история от сестрата на Хобарт.

— Това ли ви накара да се решите?

— Отчасти. Но имаше и нещо друго.

— Какво?

— Хобарт не е единствен. Изобщо. Може би е най-тежкият случай, поне от това, което е разказала сестра му, но има и други. През годините Лейн е причинил смъртта или осакатяването на много други хора.

— Видях бележника с визитните картички — каза Ричър.

— Той не прави нищо за тях. Нито за семействата им.

— Затова ли ви трябваха парите?

— Парите са издръжката на Кейт. Те са нейни. И тя решава как да ги похарчи. Но аз съм сигурен, че ще направи каквото трябва.

Тони Джаксън наля чая — горещ, сладък и силен — в пет различни очукани керамични чаши. Джейд пиеше ябълков сок.

— Имаме ли време за това? — отново се обади Полинг.

— Ричър? — каза Тейлър. — Имаме ли време?

— Зависи — отвърна Ричър. — Зависи какво искате да направим.

— Лично аз искам да заживея щастливо след края на тази история.

— Добре — каза Ричър. — Все пак сме в Англия. Ако бяхме в щата Канзас, щях да се разтревожа. Ако бяхме в Канзас, в магазинчето на Дейв Кемп и в още стотици други щяха да се продават оръжия и амуниции. Но ние не сме в Канзас. Няма начин Лейн да е донесъл нещо със самолета. Така че ако се появи сега, ще бъде невъоръжен. Не може да направи нищо по-опасно от това да вземе някой камък от пътеката и да ни замери с него. С тези дебели стени и малки прозорци, не би трябвало да се притесняваме.

— Може да ни запали — каза Полинг. — Да напълни бутилки с бензин и да натъпче запалени парцали в тях или нещо подобно.

Ричър не отговори. Само погледна към Тейлър. Тейлър отговори вместо него:

— Той ме иска жив, мис Полинг. Сигурен съм. Може би по-късно планира да ме подпали, но тогава огънят би бил бавен и контролиран. Нещо бързо и лесно няма да му свърши работа сега.

— Значи просто ще седим и ще чакаме?

— Както каза Ричър, ако дойде сега, Лейн ще бъде безобиден.