Лий Чайлд - Един изстрел

— Това са все руски имена.

— Мислиш ли?

— Освен Зек. Що за име е това Зек?

— Не е Зек. Зека. Това не е име, а дума. Нарицателно.

— Какво означава?

— Виж го в речника. Прочети в някой учебник по история.

Пауза, през която се чуваше стържене на писалка по хартия.

— Трябва да се предадеш. Искам да те разпитам.

— Още не — отвърна Ричър. — Свърши си първо работата и ти обещавам да си помисля.

— Аз си върша работата. Преследвам един беглец от закона. Ти си убил момичето. Ти, а не някакъв тип, едър като гардероб, на когото уж си чул името.

— Още нещо — каза Ричър. — Мисля, че този Ченко е приятелят на Бар. Оня, дето му викат Чарли.

— Защо смяташ така?

— По описанието. Дребен, мургав, с черна, щръкнала като четка коса.

— Джеймс Бар има приятел, руснак? Това не е вярно по наши данни.

— Нали ти казах, свършете си работата.

— Вършим си работата. Никой не е споменавал приятел руснак.

— Тоя говори като американец. Мисля, че е замесен в случая от петък, което означава, че и останалите са замесени.

— Как е замесен?

— Засега не знам. Но смятам да разбера. Утре ще ти се обадя.

— Утре ще си в затвора.

— Както сега, нали? Мечтай си.

— Къде си?

— Наблизо съм — каза Ричър. — Приятни сънища, детективе.

Той затвори, прибра в джоба си номера на Емерсън и извади този на Хелън Родин. Набра го и се скри изцяло в плътната сянка зад колоната.

— Ало? — каза Хелън Родин.

— Ричър е.

— Ти добре ли си? Пред вратата ми има полицай!

— Много важно — отвърна Ричър. — И на него му е все тая. Сигурно му плащат по четирийсет долара на час за извънреден труд.

— Показаха портрета ти по новините в шест. Случаят се раздува ужасно.

— Не се тревожи за мен.

— Къде си?

— На свобода, волен като птичка. При това напредвам. Видях Чарли. Дадох на Емерсън номера на колата му. А ти стигна ли донякъде?

— Не бих казала. Научих само пет имена на напълно случайни хора. Не виждам защо му е притрябвало на Джеймс Бар да убива, когото и да било от тях.

— Трябва ти Франклин. Някой, който да проучи петте случая.

— Не мога да му плащам.

— Искам да ми намериш оня адрес в Кентъки.

— В Кентъки ли?

— Където Джеймс Бар е ходил да стреля.

Ричър я чу как подпря слушалката с рамото си, докато ръцете й ровеха из някакви хартии. След малко намери адреса и му го продиктува. Не му говореше нищо. Някаква улица в някакво градче. С пощенски код.

— Какво общо има тук Кентъки? — попита го Хелън.

Ричър чу шум от автомобил — идваше отляво, приближаваше се бавно, дебелите гуми шляпаха по асфалта. Той надникна иззад колоната. Беше полицейска кола със загасени фарове. На предната седалка двама полицаи въртяха шии и се взираха в мрака.

— Трябва да прекъсвам — каза той. Натисна копчето и постави апарата на земята, в основата на бетонната колона. Емерсън сигурно вече беше проследил обаждането и знаеше номера, а един мобилен телефон може да бъде локализиран по разпознавателния сигнал, който изпраща в мрежата на всеки петнайсет секунди. Затова Ричър захвърли телефона и тръгна на запад, под платното на надлеза.

След десет минути, без да напуска сянката на надлеза, той вече се намираше срещу задната стена на черната стъклена кула, с лице към рампата за коли. До бордюра беше паркирана патрулна кола. Изглеждаше притихнала и студена. Явно отдавна стоеше там. На полицая пред вратата на Хелън е, каза си Ричър. Пресече улицата и се спусна надолу по рампата. Влезе в подземния гараж. Бетонните стени бяха боядисани в мръснобяло, на всеки пет метра по ниския таван имаше луминесцентни тръби. Светли участъци се редуваха с по-тъмни. На Ричър му се стори, че излиза иззад кулисите на поредица от ярко осветени сцени. Дебели бетонни колони носеха сградата. Асансьорите и стълбищните клетки бяха групирани в средата. Цялото пространство беше притихнало и някак зловещо, широко около четирийсет метра и приблизително три пъти по-дълго.

Четирийсет метра.

Точно колкото новото крило на обществения гараж. Ричър се подпря с гръб на стената откъм входа и тръгна с едри, равномерни крачки към отсрещната стена. Трийсет и пет крачки. Обърна се като плувец в края на басейна и закрачи обратно. Трийсет и пет крачки. Отиде по диагонал до далечния ъгъл, където гаражът беше тъмен. Провря се между два паркирани вана на Ен Би Си и намери синия форд мустанг, за който предполагаше, че е на Ан Яни. Беше измит и лъснат. Имаше малки прозорци, като всеки кабриолет. Изтеглено назад предно стъкло. Потъмнени странични стъкла.