Лий Чайлд - Един изстрел

Ченко обърна колата и подкара на север — не много бързо, нито много бавно, за да не привлича внимание, докато измина дванайсетте километра на северозапад, до къщата на Зека.

Ричър се събуди точно в седем на другата сутрин и излезе да огледа улицата за „опашка“, а също и да потърси дрогерия наоколо. Близо километър вървя на зигзаг, но не забеляза никой да го следи. Намери дрогерия на две преки източно от мотела и си купи черно кафе в картонена чашка, пакетче еднократни самобръсначки, пяна за бръснене и паста за зъби. Върна се по заобиколен път с покупките си в стаята, постави дрехите си обратно под матрака и приседна на ръба на леглото да си изпие кафето. После си взе душ и се избръсна, като възпроизведе пълния 22-минутен цикъл за тези две дейности. Изми си косата два пъти с шампоан. После отново се облече и отиде да закуси в единственото познато заведение в околността — някаква закусвалня, която бе открил предишния ден, с малък бюфет в средата. Той си поръча второ кафе и английско руло с шунка и още нещо, което в по-добри времена можеше да е било и яйце, но — преминало през серия от сложни промишлени процеси — бе запазило единствено цвета на жълтък. Макар прагът му на кулинарна толерантност да беше твърде нисък, с тази закуска той видимо слезе под собствените си критерии за пълноценна човешка храна.

След рулото Ричър си поръча лимонов пай, колкото да си достави нужната порция захар за деня. Паят се оказа по-сносен от рулото, затова той си поръча още едно парче и още една чаша кафе. След това излезе и пое на юг, към бръснарницата. Когато отвори вратата и седна на бръснарския стол, беше точно осем и половина.

По това време край аварийния изход на „Метропол Палас“ криминологичният екип вече три часа оглеждаше терена и събираше веществени следи. Трупът на Санди бе открит в пет и половина от някакъв хотелски чистач — мъж на средна възраст от Хондурас, който в този момент отивал на работа. Човекът не беше пипал трупа. Не бе проверявал за признаци на живот. Позата, в която го бе видял, му бе достатъчна. Безжизнената инертност на мъртвата плът е една и съща навсякъде по света. Чистачът бе изтичал в сградата да уведоми дежурния портиер. После си бе отишъл право вкъщи, понеже нямаше зелена карта и не му трябваха разправии с полицията. Дежурният портиер бе позвънил на 911, след което бе излязъл през аварийния изход, за да хвърли един поглед. И само след трийсет секунди се бе прибрал обратно вътре, понеже видяното никак не му беше харесало…

След осем минути на местопроизшествието пристигнаха две патрулни коли и линейка. Медиците потвърдиха, че жертвата е била мъртва преди пристигането им, след което се качиха на линейката и си отидоха. Патрулните полицаи отцепиха страничната уличка и аварийния изход на хотела, след което взеха показания от дежурния портиер. За да предпази нелегалния хондурасец, той им каза, че се бил натъкнал на трупа, като излязъл да се поразкърши на хладина. Което си беше почти истина. Поне полицаите не виждаха причина да се усъмнят в думите му. Тяхната роля беше да изчакат, докато дойде Емерсън.

Самият Емерсън се появи в шест и двайсет и пет. Със себе си водеше своята заместничка, цивилна полицайка на име Дона Бианка, плюс шефа на градската съдебномедицинска служба и самия Белантонио, за да поемат огледа на местопроизшествието. Първите трийсет минути минаха в чисто техническа работа. Измервания, снимки, събиране на веществени следи. След това Емерсън поиска разрешение да се приближи до самия труп и именно там се натъкна на първия си сериозен проблем. Момичето нямаше чантичка с документи за самоличност. Никой не знаеше коя е.

Ан Яни пристигна при „Метропол“ в седем и петнайсет. Зад нея подтичваше екип на Ен Би Си, състоящ се от оператор с камера и тонтехник с микрофон на триметров метален прът. Върху микрофона беше надянат космат сив калъф против вятър. Младежът, който го носеше, застана плътно до полицейската лента, наведе се напред и чу в слушалките си гласа на Емерсън, който разговаряше с Бианка — нещо за проститутки и проституция.

Междувременно патоанатомът бе огледал ръцете и краката на жертвата, включително между пръстите, но никъде не бе открил следи от убождания. Очевидно младата жена не се беше отбила в уличката, за да се надруса. Оставаше само една възможност — да е била проститутка. Защо иначе би излязла посред нощ от аварийния изход на хотела, облечена по този начин? Беше млада и ловеше око. Може би услугите й бяха стрували скъпо. Логично беше да е носила дамска чанта, пълна с двайсетдоларови банкноти, които същата вечер някой бизнесмен е бил изтеглил от близкия банкомат. Явно някой я беше причакал отвън. Някой, който я бе познавал лично или просто се бе стаил в мрака, очаквайки да мине такава като нея. Който и да беше той, явно й бе дръпнал чантата и я бе ударил по главата — малко по-силно, отколкото е било нужно.