Лий Чайлд - Един изстрел

— Е, добре — повтори тя. После каза на своята нова клиентка да дойде в кантората й точно в седем на следващата сутрин. С което също искаше да я изпита. Една сестра, убедена в невинността на брат си, нямаше да откаже такава ранна среща.

Роузмари Бар се яви на срещата точно в указания час — седем в понеделник сутрин. Франклин също беше там. Той имаше доверие на Хелън Родин, а беше и готов да изчака със сметките, докато види накъде ще задуха вятърът. Самата Хелън Родин вече от час беше на бюрото си. Още в неделя следобед бе информирала Дейвид Чапман за направената промяна в защитата, като бе поискала от него записа на първоначалния разговор с Джеймс Бар. Чапман с готовност й бе предал всичко, доволен от внезапната възможност да се отърве от случая. В неделя вечер тя бе прослушала записа поне десетина пъти и още близо десетина тази сутрин. Касетата съдържаше цялата информация, получена за Бар до момента, а може би и изобщо. Така че тя я бе прослушала много внимателно, като вече си бе направила някои предварителни изводи.

— Слушайте — каза тя.

Касетата беше пренавита до началото и ги чакаше в стар касетофон с размерите на кутия за обувки. Тя натисна бутона и от древната машина се разнесе съскането на лентата, примесено с човешко дишане и шумове като от затворено помещение, а след малко и гласът на Дейвид Чапман: „За да ви помогна, трябва първо сам да си помогнете.“ Последва дълга пауза, през която се чуваше само съскането на лентата, е накрая гласът на Джеймс Бар: „Не съм аз този, когото търсят.“ Хелън се пресегна и превъртя летата напред, като следеше брояча. Отново се чу гласът на Чапман, който вече говореше на „ти“: „Нямаш полза да отричаш.“ И после пак Бар: „Доведете ми Джак Ричър.“ Хелън превъртя още малко, до въпроса на Чапман: „Да не би да е лекар?“ След това до края на записа нямаше нищо, ако не се смяташе думкането на Бар по вратата на стаята за разпити.

— И така — каза Хелън, — според мен той искрено вярва, че не го е направил. Така поне твърди отначало, а после, когато вижда, че Чапман не го приема сериозно, се ядосва и прекратява разговора. Това поне е ясно, нали?

— Наистина не го е направил! — каза Роузмари Бар.

— Вчера разговарях с баща ми — каза Хелън Родин. — Уликите сочат точно обратното, мис Бар. Боя се, че той е извършителят. Трябва да приемете, че дори родната сестра може би не познава брат си толкова добре, колкото би й се искало. Или може би някога го сте познавали, но впоследствие той се е променил.

Настъпи продължително мълчание.

— Баща ви дали казва истината относно уликите? — запита Роузмари Бар.

— Длъжен е — отвърна Хелън. — Така или иначе, ние ще я научим. Има си установен процес на представяне на доказателствен материал. Ще се събират свидетелски показания. Той няма никаква полза да блъфира тъкмо сега.

Всички замълчаха.

— От което не следва, че не можем да помогнем на брат ви — продължи Хелън Родин. — Самият той вярва, че не го е направил. Убедена съм в това, след като изслушах записа. Явно в събота е бил в състояние на умопомрачение. Следователно можем да твърдим, че и в петък не е съзнавал какво прави.

— По какъв начин му помагаме с това? — запита Роузмари Бар. — Така или иначе, признаваме, че го е направил!

— Да, но последиците за него ще бъдат различни. Ако се съвземе, до началото на процеса ще иде в психиатрично заведение, където поне ще го лекуват. Което, ако питате мен, е доста по-добре, отколкото да лежи в строго охраняван затвор.

— Искате да го обявят за луд, така ли?

Хелън кимна.

— Най-добрият ни шанс е да изградим защитата си върху медицинска диагноза. А ако започнем отсега, брат ви има шансове да подобрят условията му на задържане.

— Може и да умре. Така поне казват докторите. Не бих желала брат ми да умре като престъпник. Искам да изчистя името му.

— Брат ви още не е изправен на процес. Няма присъда. От гледна точка на закона засега е невинен.

— Не е същото — каза Роузмари Бар.

— Права сте — отвърна Хелън. — Наистина не е.

Отново настъпи продължително мълчание.

— Нека да се видим пак тук в десет и трийсет — каза Хелън. — Ще си изработим стратегия. Ако целта ни е да го прехвърлим в друга болница, колкото по-рано започнем, толкова по-добре.

— Трябва да разберем и кой е този Джак Ричър — каза Роузмари Бар.

Хелън кимна.

— Дадох името му на баща ми и на Емерсън.

— Защо?

— Хората на Емерсън са претърсвали къщата на брат ви. Може да са открили адрес или телефонен номер. А пък е редно баща ми да знае, понеже искаме този човек да свидетелства в наша полза, а не за обвинението. Сигурно ще може да ни помогне.