Лий Чайлд - Един изстрел

— Съпругата ви вкъщи ли е? — попита Хелън. — Бихме желали да говорим с нея за Олийн Арчър.

— За Олийн? — повтори мъжът, като гледаше Ан Яни.

— Аз съм адвокат — каза Хелън.

— Какво още има да се каже за Олийн?

— Може би повече, отколкото предполагате — обади се Ан Яни.

— Вие не сте адвокат.

— Тук съм като журналистка — каза тя. — Но не търся сензации. Не искам да се ровя в личния й живот. Възникнала е реална опасност от съдебна грешка. Затова сме тук.

— В какъв смисъл съдебна грешка?

— Възможно е да са арестували за убийството невинен човек. Затова съм дошла при вас. Затова сме дошли всички.

Ричър наблюдаваше мъжа. Стиснал дръжката на вратата, той стоеше колебливо, сякаш се опитваше да вземе решение. Докато накрая въздъхна и направи крачка назад.

— По-добре да влезем — каза той.

Всички проговарят.

Мъжът ги поведе по един коридор в убито жълто към дневната. Беше просторна и безупречно обзаведена. С плюшена мебел, малки махагонови масички, каменна камина. Телевизор нямаше. Вероятно имаха отделна стая за гледане на телевизия. Може би дори домашно кино. Или пък изобщо не гледаха телевизия. Ричър видя как Ан Яни пресмяташе наум вероятността за това.

— Ще ида да повикам жена ми — каза той.

Върна се след по-малко от минута, придружен от симпатична жена, малко по-млада от него. Беше облечена с джинси и памучна блуза в същия убито жълт цвят като стените на коридора. С ниски, меки кожени обувки на бос крак. Косата й беше небрежно отметната на една страна от виртуозен и скъпо платен фризьор. Беше средна на ръст, слабичка и жилава по начин, издаващ строги диети и много часове аеробика.

— За какво става дума? — попита тя.

— За Тед Арчър — отвърна Хелън.

— За Тед ли? Доколкото чух от съпруга ми, интересували сте се от Олийн.

— Смятаме, че е възможно да има връзка. Между изчезването му и нейното убийство.

— От къде на къде ще има връзка? Това с Олийн беше съвсем случайно, гръм от ясно небе!

— Може и да не е било.

— Не ви разбирам.

— Подозираме, че Олийн може да е била убита целенасочено, като останалите четири жертви са били за камуфлаж.

— Това не е ли работа на полицията?

Хелън не отговори веднага.

— Засега от полицията явно изглеждат доволни от направените заключения.

Жената погледна крадешком съпруга си.

— В такъв случай не съм убедена, че е редно да обсъждаме този въпрос.

— Изобщо? — попита Ан Яни. — Или само с мен?

— Не съм убедена, че искам да ме показват по телевизията.

Ричър се усмихна. Някои хора се натискат да ги покажат по телевизията, други се дърпат. Зависи от квартала.

— Ние просто се опитваме да си изградим обща представа за случая — каза Ан Яни. — Само от вас зависи дали ще използваме имената ви, или не.

Жената седна на дивана, а съпругът й почти се долепи до нея. Ричър отново се усмихна вътрешно. Двамата несъзнателно бяха възприели позата на интервюирана двойка в студио. Лицата им бяха едно до друго — идеални за близък план. Яни веднага се възползва от това и приседна на креслото срещу тях, на самия ръб, нетърпеливо наведена напред, с лакти на коленете и предразполагащо изражение на лицето. Хелън се настани на другото кресло. Ричър се отдръпна и застана до прозореца. Леко надигна с показалец тежките пердета. Навън беше паднал мрак.

Времето летеше.

— Разкажете ни за Тед Арчър — каза Яни. — Моля ви се. — Нищо и никакви седем-осем думи, но тонът й казваше друго: Убедена съм, че вие сте двамата най-интересни събеседници, с които някога съм имала щастието да общувам, и освен това съм ваша приятелка. За момент Ричър си помисли, че Яни си е сбъркала професията — от нея би могло да излезе страхотен следовател.

— Тед имаше проблеми с бизнеса — каза жената.

— Затова ли е изчезнал?

Тя вдигна рамене.

— Така си беше помислила отначало и Олийн.

— Но?

— Но в един момент отхвърли това обяснение. И ми се струва, че беше права. Тед не беше такъв човек. Освен това проблемите му не бяха от такова естество. Истината е, че него го бяха прецакали, но той се бореше. А човек, който е свикнал да се бори, не се примирява току-така. Нали?

— По какъв начин го бяха прецакали?

Жената хвърли бърз поглед към съпруга си. Той се наведе напред. Мъжка приказка.

— Основният му клиент в един момент престанал да купува от него. Нещо, което по принцип се случва. Флуктуации на пазара. Тед му предложил да предоговорят условията. Да намали цената. Но оня се запънал: не щял и не щял. Тед предложил да свали още. Сподели с мен, че бил готов да му доставя едва ли не безплатно. Пак не.