Лий Чайлд: Труден за убиване

Тя лежеше с разперени ръце на пода отзад. С тоя крак не можеше да се движи добре. После водачът издърпа Ричър по кожената седалка и го предаде на плашливия. Щом единият глок се измъкна от ухото му, другият го мушна в ребрата. Задърпаха го по неравния бетон. Към задната врата на камионетката. Блъснаха го при жената. Докато плашливият се целеше в двамата с трепереща ръка, водачът посегна и извади от колата металната патерица. Прекрачи напред и я метна вътре. Тя отскочи от металната стена с глухо дрънчене. Чантичката и пликовете от химическото останаха в лимузината. После водачът извади от джоба на якето си белезници. Хвана дясната китка на жената и закопча едната, гривна. Грубо я дръпна настрани и хвана лявата ръка на Ричър. Щракна другата гривна. Разтръска веригата, за да провери дали всичко е наред. Затръшна лявата задна врата. Ричър видя как шофьорът изсипва в лимузината някакви пластмасови бутилки. Различи бледия цвят и силния мирис на бензин. Една бутилка на задната седалка, още една на предната. После водачът затръшна и дясната врата. Преди да го обгърне мрак, Ричър видя как шофьорът вади кибрит от джоба си.

На две хиляди седемстотин трийсет и девет километра от Чикаго подготвяха стаята за гости. Една-единствена стая. Строяха я по необичаен план, разработен от един методичен ум след дълги и съсредоточени размисли. Този план предвиждаше няколко твърде странни подробности.

Стаята се създаваше за конкретна цел и конкретен гост. Същността на целта и самоличността на госта налагаха необичайните характеристики. Строителните работи се вършеха на втория етаж във вече съществуваща сграда. Беше избрана ъглова стая. Откъм двете външни стени тя имаше няколко големи прозореца. Прозорците гледаха на юг и на изток. Сега избиха стъклата и вместо тях заковаха за рамките листове дебел шперплат. Отвън го боядисаха бял, в тон с фасадата. Отвътре го оставиха както си беше.

После изкъртиха тавана на ъгловата стая. Сградата беше стара и по тавана имаше дебел слой мазилка. Смъкнаха я сред облаци задушлив прах. Сега над стаята свободно се виждаха гредите на покрива. Изкъртиха от стените старата чамова ламперия, потъмняла и излъскана от времето. Всичко изчезна. Разкри се скелетът на сградата и дебелият слой насмолена хартия зад външните дъсчени стени. Изтръгнаха дъските от пода. Между гредите и летвите се появи прашният таван на долния етаж. Стаята се превърна в празна черупка.

Преди да заковат прозорците с шперплат, изхвърлиха през тях старата мазилка и дъските от стените и пода. Двамата, които бяха изкъртили всичко, струпаха с лопати отпадъците на куп, после докараха камиона на заден ход и се приготвиха да товарят. Държаха непременно да оставят мястото чисто и спретнато. За пръв път работеха с този клиент, а от някои намеци съдеха, че ще има и още поръчки. Един поглед стигаше, за да разберат, че работата далеч не е приключила. Общо взето, перспективата беше приятна. Напоследък трудно се намираха нови клиенти, а този тук плащаше, без да се пазари. Двамата смятаха, че определено си струва да оставят добро впечатление. Докато усърдно мятаха в каросерията последните лопати мазилка, самият клиент пристъпи към тях.

— Привършихте ли? — запита той.

Беше грамаден, уродливо шишкав, с писклив глас и две кръгли червени петна върху бледите бузи. Движеше се удивително тихо и пъргаво за огромните си размери. С две думи — човек, на когото е по-добре да отговаряш веднага, без да го гледаш в очите.

— Тъкмо разчистваме — отговори първият работник. — Къде да изхвърлим боклука?

— Ще ви покажа — каза клиентът. — Трябва да направите два курса. Дъските докарайте отделно, разбрахте ли ме?

Вторият кимна. Дъските бяха почти половин метър широки — наследство от добрите стари времена, когато секачите са можели да избират каквото си пожелаят. Нямаше начин да се поберат в каросерията заедно с останалите отпадъци. След като натовариха последната мазилка, тримата седнаха в кабината. Клиентът беше толкова едър, че едва се побраха. Той посочи с ръка зад старата сграда.

— Карайте на север. Около километър и половина.

До края на градчето пътят бе прав, сетне залъкатуши стръмно нагоре. След малко клиентът размаха ръка.

— Тук, в дъното. Дайте назад чак до края.

Той се отдалечи тихо и двамата разтовариха камиона. После потеглиха на юг да вземат старите чамови дъски. Отново се изкатериха по стръмните завои и пак разтовариха. Пренесоха дъските и грижливо ги подредиха. В дъното, както бе казано. И тогава клиентът излезе от сенките. Беше ги чакал. Стискаше нещо в ръката си.