Лий Чайлд - Труден за убиване

— Селска област — каза Ричър.

— Очевидно — отвърна Холи. — Но къде точно?

Ричър мълчаливо сви рамене в полумрака. Камионетката намали съвсем и леко зави наляво. Пътят стана още по-лош. Колата продължи да се друса още около сто и петдесет метра, после спря. Чуха как отпред се отваря дясната врата на кабината. Двигателят продължаваше да работи. Вратата се затръшна. Ричър чу хрущене и скърцане като от изместване на масивна порта, сетне камионетката бавно плъзна напред. Шумът на двигателя отекна от метални стени. Отново се раздаде познатото хрущене и моторът изрева още по-силно. След това изведнъж спря и заглъхна.

— Влязохме в нещо като хамбар — каза Ричър. — Затвориха вратата.

Холи кимна нетърпеливо.

— Знам. Обор за крави. Усещам по миризмата.

Отвън се раздадоха приглушени гласове. Нечии стъпки приближиха към задната врата. В ключалката изщрака ключ. Дръжката се завъртя. През отворената врата нахлу ослепителна светлина. Ричър примижа от внезапното електрическо сияние и се вгледа покрай Холи към тримата мъже. Този път освен двата глока имаше и пушка.

— Вън — рече водачът.

Приковани един за друг, двамата пропълзяха назад. Не беше лесно. След шест часа друсане и притискане към гнездото на колелото мускулите им бяха вдървени. Кракът на Холи вече изобщо не се прегъваше. Ричър посегна към патерицата.

— Не пипай, тъпако — каза водачът.

Изглеждаше раздразнен и уморен. Ричър го погледна втренчено и сви рамене. Холи прехапа устни и се опита да стъпи върху болния крак. Ахна от болка и се отпусна. Погледна Ричър като неодушевен предмет, после протегна свободната си лява ръка и го прегърна през врата. Само така можеше да стои права.

— Извинявай — измънка тя.

Водачът посочи наляво с дулото на пистолета. Намираха се в просторен обор. Нямаше крави, но миризмата подсказваше, че са изведени съвсем наскоро. Камионетката бе спряла на широката централна пътека. От двете страни имаше просторни отделения за животните с прегради от поцинковани стоманени тръби, заварени здраво една за друга. Ричър се извъртя, подхвана Холи през кръста и двамата изкуцукаха към отделението, което им сочеше човекът с глока. Холи се хвана за парапета и смутено погледна спътника си.

— Извинявай — промърмори тя още веднъж.

Ричър кимна и зачака. Шофьорът остана да ги пази с пушката, а водачът се отдалечи. Избута тежката врата настрани и прекрачи навън. Ричър зърна късче притъмняващо небе. Облачно. Нищо не подсказваше къде са попаднали.

Водачът отсъства пет минути. В обора цареше тишина. Другите двама стояха неподвижно, готови за стрелба. Плашливият с глока гледаше Ричър в лицето. Шофьорът с пушката зяпаше гърдите на Холи. С лека усмивчица. Никой не проговори. После водачът отново се появи. Носеше втори чифт белезници и две парчета дебела верига.

— Правите голяма грешка — каза му Холи. — Аз съм агент от ФБР.

— Знам, кучко — отсече онзи. — А сега млъквай.

— Извършвате тежко престъпление — настоя тя.

— Знам, кучко — повтори той. — Казах ти да мълчиш. Още една дума, и ще гръмна тоя тип в главата. Много ли ти се иска да прекараш нощта, прикована за труп?

Изчака я да кимне безмълвно. После шофьорът с пушката застана зад пленниците, а водачът извади ключ и освободи ръката на Холи. Преметна едната верига през стоманената тръба и закачи двата края за втората гривна на белезниците, висящи под китката на Ричър. Разтръска я, за да види дали е наред. После отмъкна Холи две отделения по-нататък и я окова с втората верига по същия начин на шест метра от Ричър. Коляното й не издържа и тя рухна с болезнен стон на мръсната слама. Водачът не й обърна внимание. Върна се към окования Ричър. Спря пред него.

— Казвай сега кой си, тъпако — рече той.

Ричър не отговори. Знаеше, че и двата ключа са в джоба на човека отсреща. Знаеше, че се нуждае от около секунда и половина, за да му строши врата с примка от веригата. Но другите двама бяха далеч. Един глок, една пушка. Прекалено далеч, за да се добере до тях, без да отключи белезниците, и прекалено близо, за да си играе с ключа. Имаше работа със сравнително умели противници. Сви рамене и се загледа в сламата край краката си. Беше зацапана с кравешки тор.

— Питах те нещо, по дяволите — каза водачът.

Ричър го погледна. С крайчеца на окото си забеляза как плашливият леко надига пистолета.

— Зададох ти въпрос, тъпако — спокойно повтори водачът.

Плашливият продължаваше да надига глока. След малко ръката му вече бе изпъната на нивото на рамото. Целеше се право в главата на Ричър. Дулото трепереше и описваше кръгчета, но не чак толкова, че да не улучи. Във всеки случай не и от толкова близо. Ричър огледа първо единия, после другия и сви рамене. Шофьорът с пушката откъсна очи от гърдите на Холи. Повдигна дулото край бедрото си. Насочи го към Ричър. Пушката беше „Итака 37“. Дванайсети калибър. С пълнител за пет патрона и без приклад. Шофьорът зареди патрон в цевта. Прещракването на затвора прозвуча като изстрел в пустата сграда. Отекна от стените. Заглъхна. Ричър забеляза как спусъкът измина първите три милиметра от краткия си път.