Лий Чайлд - Сигнал за опасност

Завъртя се на пета и цапардоса Къри с облата част на куката в лицето, точно отпред, с цялата сила на рамото си. Къри се олюля и изпъшка.

— Попитах те дали си въоръжен — продължи Хоби. — Трябваше да ми кажеш истината. Трябваше да кажеш „да, мистър Хоби, нося по един револвер на двата си глезена“. Ти обаче не го направи. Опита се да ме измамиш, а, както обясних на Мерилин, не обичам да ме мамят.

Следващият удар попадна в тялото му — беше внезапен и много силен.

— Престанете! — изпищя Джоди, оттласна се от масата с ръце и се изправи. — Защо правите това? Какво, по дяволите, е станало с вас?

Къри се бе свил на две и стенеше. Хоби се обърна към нея.

— Какво е станало с мен ли? — попита той.

— Били сте свестен човек. Знаем всичко за вас.

Хоби поклати замислено глава.

— Не, не знаете.

В този момент се позвъни на външната врата към коридора. Тони погледна към Хоби, прибра пистолета в джоба си, после свали двата револвера на Къри от пръста си и мушна единия в ръката на Хоби. Другия пусна в джоба на сакото му. Жестът бе странно интимен, приятелски. После излезе от кабинета. Набитият с пушката направи няколко крачки назад и намери място, от което да държи под око всички присъстващи. Хоби отиде в другия край на помещението, за да ги вземе на прицел от друга посока.

— Пазете пълна тишина — прошепна той.

Чуха вратата към коридора да се отваря и след кратък приглушен разговор да се затваря отново. Секунда след това Тони влезе в полутъмното помещение усмихнат. Подмишница държеше голям пакет.

— Куриер от банката на Стоун — каза той. — Това тук са сертификати за триста акции.

Вдигна пакета и го показа.

— Отвори го — кимна Хоби.

Тони намери пластмасовата нишка, дръпна я и скъса плика. Джоди видя богато гравирани сертификати. Тони ги разлисти с палец и кимна. Хоби седна зад бюрото си и остави пистолета на плота пред себе си.

— Седни, Къри — каза той. — До колежката от юридическия бранш.

Къри се отпусна тежко на канапето до Джоди, протегна ръце напред и се подпря на масата като останалите. Хоби описа кръг с куката.

— Огледай се, Честър — каза той. — Мистър Къри, мисис Джейкъб и любимата ти жена Мерилин. Сигурен съм, че са добри хора. Всички те. Три съдби, изпълнени със собствените си грижи и удоволствия. Три съдби, Честър, които сега са изцяло в твои ръце.

Стоун надигна глава и огледа присъстващите. После впи поглед в Хоби.

— Ще отидеш да вземеш останалите акции. Тони ще те придружи. Отивате и се връщате веднага, без никакви номера, и тези хора ще живеят. Ако не стане така, както искам, ще умрат, разбираш ли ме?

Стоун кимна едва забележимо.

— Избери си едно число — каза му Хоби.

— Едно — отвърна Стоун.

— А сега още две.

— Две и три.

— Добре, три ще бъде за Мерилин — обясни Хоби, — в случай, че решиш да се правиш на герой.

— Ще донеса акциите — каза Стоун.

Хоби кимна.

— Убеден съм, че ще го направиш. Преди това обаче искам да подпишеш прехвърлянето.

Отвори едно чекмедже, остави вътре малкия лъскав револвер и извади някакъв документ. Кимна на Стоун и той се изправи на крака със залитане. След това пристъпи напред и сложи подписа си в долния край на листа с писалката „Монблан“.

— Мисис Джейкъб ще се подпише като свидетел — каза Хоби след това. — Тя е член на адвокатската колегия на Ню Йорк в края на краищата.

Джоди не реагира доста дълго. Погледна мъжа с пушката, после Тони, най-накрая Хоби. Стана, отиде до бюрото, обърна документа към себе си и взе писалката от Стоун. Подписа се и сложи датата на линията до подписа.

— Благодаря — кимна Хоби. — Сега седни на мястото си и никакви глупости.

Джоди се върна на канапето и пак се подпря на масата отпред. Раменете започваха да я болят. Тони улови Стоун за рамото и го поведе към вратата.

— Пет минути дотам и пет обратно — извика Хоби. — Не се прави на герой, Честър.

Тони го избута през вратата и затвори леко. После чуха затварянето на другата врата и бученето на асансьора. Отново стана тихо. Джоди вече изпитваше болка. От неудобната поза кожата на пръстите й се отделяше от ноктите, раменете й се схващаха. Вратът също я болеше. Виждаше, че и останалите страдат. От време на време някой изпъшкваше, чуваха се тихи стенания.

Хоби кимна на типа с пушката и двамата размениха местата си — Хоби се заразхожда нервно из кабинета, а онзи седна зад бюрото и започна лениво да се върти на стола вляво и вдясно с насочено напред оръжие. Хоби погледна часовника си. Броеше минутите. Слънцето се придвижваше на югозапад и хвърляше коси лъчи през пролуките между щорите. Джоди чуваше неравномерното дишане на другите двама край нея и чувстваше леките вибрации на сградата, които се предаваха през повърхността на масата в пръстите на ръцете й.