Лий Чайлд - Сигнал за опасност

Ричър отвори чекмеджетата на бюрото едно след друго и видя бележника със спирала в най-горното вляво. Беше най-обикновен, като тези, които се продават във супермаркетите, и половината му страници липсваха. Седна на стария кожен стол и започна да го прелиства. Няколко листа под първия видя Лион Гарбър. Името изскочи пред очите му сред плетеница от бележки, написани с молив. После видя мисис Джейкъб, С. Г. Р. и Т. Видя Виктор Хоби. Името беше подчертано два пъти, някак небрежно, както прави човек, когато разсъждава усилено. Беше оградено с две застъпващи се елипси, като яйца. До него Костело беше написал ККТ?? Вдясно имаше стрелка, която сочеше към 9:00 часа сутринта, също оградено с кръг. Ричър се втренчи в листа. Костело бе записал среща с Виктор Хоби на място, наречено ККТ, в девет часа сутринта. Вероятно девет сутринта в деня, когато бе убит.

Дръпна стола назад и заобиколи бюрото, после бързо се върна пред компютъра и прегледа списъка. Намери го на буквата „К“. Придвижи стрелката на мишката и щракна отгоре. На екрана се появи запис за Кейман Корпорит Тръст с адрес в Световния търговски център, с телефон и факс. Бяха отбелязани и няколко запитвания от юридически фирми. Собственик беше мистър Виктор Хоби. Ричър се втренчи в екрана и в този момент телефонът започна да звъни.

Откъсна очи от екрана и се обърна към апарата върху бюрото. Не звънеше той. Звънеше нещо в джоба му. Спомни си за мобилния телефон на Джоди, извади го и натисна бутона.

— Ало?

— Имам новини за теб — каза Наш Нюмън.

— Какви новини? — попита Ричър.

— Какви новини ли? Според теб какви, дявол да го вземе?

— Не знам. Кажи ми.

Нюмън му каза. Ричър мълчеше. Чуваше само мекото съскане в слушалката, породено от шестте хиляди мили разстояние и шумът от вентилатора на компютъра. Ричър свали телефончето и го погледна, после се взря в екрана.

— Какво става там? Чуваш ли ме? — попита Нюмън.

Ричър чу, че Нюмън се опитва да му каже нещо, и долепи телефона до ухото си.

— Сигурен ли си? — попита той.

— Сигурен съм — отговори Нюмън. — Сто процента. Доказателствата са безспорни. Няма никакъв шанс да греша, дори и едно на милион. Това е положението.

— Сигурен ли си? — попита Ричър още веднъж.

— Абсолютно сигурен. Категорично, безспорно, окончателно.

Ричър отново замълча. Огледа празния офис — там, където падаше слънчева светлина, стените бяха светлосини, където не падаше, бяха светлосиви.

— Изглежда, не си много радостен — отбеляза Нюмън.

— Не мога да повярвам — отвърна Ричър. — Наистина ли си сигурен?

Нюмън повтори още веднъж. Ричър не беше в състояние да реагира. Само гледаше пред себе си.

— Кажи ми го пак. Още веднъж, Наш.

Нюмън го каза за четвърти път.

— Няма никакво съмнение — добави накрая. — Грешил ли съм някога с тези неща?

— По дяволите! — изруга Ричър. — По дяволите! Разбираш ли какво означава това? Трябва да затварям, Наш. Трябва да се върна в Сейнт Луис веднага. Нужен ми е архивът.

— Нали? На твое място и аз бих отишъл най-напред там. При това без никакво бавене.

— Благодаря ти, Наш — каза Ричър, прекъсна линията и мушна апарата в джоба си. После стана и излезе от офиса на Костело. Остави махагоновата врата широко отворена.

Тони влезе в банята с английския костюм, сложен на телена закачалка и мушнат в найлонов плик от химическо чистене. Ризата, колосана и сгъната в книжна опаковка, беше под мишницата му. Хвърли бегъл поглед на Мерилин, закачи костюма на рейката на завесата и хвърли ризата в скута на Честър. След това бръкна в джоба си и извади вратовръзката — хвана я за единия край и я измъкна постепенно цялата, като фокусник, който вади скрити копринени шалчета. Хвърли я до ризата.

— Време е за представлението — каза той. — Бъдете готови след десет минути.

След това излезе и затвори вратата. Честър продължаваше да седи на пода. Ризата беше в скута му, а вратовръзката бе просната върху коленете му, където бе паднала. Мерилин се наведе, взе ризата, мушна пръст под края на хартията и я разкъса, после я смачка на топка и я хвърли в кошчето. Разгъна ризата и разкопча горните две копчета.

— Почти свърши — каза тя напевно.

Честър я погледна учудено и стана, след това взе ризата от ръцете й и я облече през главата си, като пуловер. Мерилин застана пред него, изправи яката и му завърза вратовръзката.

— Благодаря — каза Честър.

Мерилин му помогна да облече костюма, после застана пред него и оправи реверите му.