Лий Чайлд - Лесни за убиване

— А ти ще трябва да държиш голямата си уста затворена — добави Диърфийлд. — Ще говориш само това, което ние искаме.

— А защо да го правя? — попита Ричър.

— Защото си умен — отвърна Диърфийлд. — Не забравяй, че срещу Ламар няма никакви доказателства. Знаеш го отлично. Тя беше много умна. Вярно е, че можеш да ровиш година-две, ако имаш един милион долара за адвокати. Ще представиш няколко дребни косвени улики, с които едва ли ще впечатлиш съдебните заседатели. Едър мъж ненавижда дребна жена. Той е скитник, а тя — федерален агент. Той чупи врата й, а после обвинява нея, като разказва някаква измислица за хипноза. Просто забрави.

— Е, трябва да се примириш — добави Блейк. — Сега вече си наш.

Ричър се замисли за миг и поклати глава.

— Не — каза той след малко. — Мисля, че няма да се съглася.

— Тогава отиваш в затвора.

— Преди това ще задам само един въпрос.

— И той е?

— Аз ли убих Лорейн Стенли?

Блейк поклати глава.

— Не, не си ти.

— Откъде знаеш?

— Ти знаеш откъде. Следихме те цяла седмица.

— И дадохте копие от доклада за това на адвоката ми, нали?

— Да.

— Добре — каза Ричър.

— Кое е „добре“, умнико?

— Добре е, че удряте на камък, ето какво.

— Можеш ли да обясниш?

Ричър поклати глава.

— Помислете малко.

— За какво?

— За стратегията — отговори Ричър. — Можете да ме обвините за Ламар, но не и за останалите жертви, защото адвокатът ми притежава собствения ви доклад, който доказва, че съм невинен. Какво ще правите тогава?

— Какво те интересува? — попита Блейк. — Ще влезеш в затвора при всички случаи.

— Помислете за бъдещето. Заявили сте пред света, че не съм аз, и същевременно се кълнете, че не е и Ламар. В такъв случай ще трябва да продължите да търсите убиеца, нали? Не можете да прекратите разследването, без да ви попитат защо. Помислете за заглавията във вестниците. Елитен отдел на ФБР се проваля след десет години безплодно търсене. Ще трябва да го преглътнете. Ще трябва да поддържате охраната на жените, да работите денонощно, да мобилизирате все повече ресурси, да харчите все повече пари от бюджета в търсене на убиеца. Готови ли сте да го направите?

Мълчание.

— Не, не сте — продължи Ричър. — А ако не го направите, е все едно да признаете, че знаете истината. Ламар е мъртва, разследването е прекратено, не съм аз, следователно Ламар е убиецът. Сега за вас няма среден път. Време е да вземете решение. Ако не признаете, че е била Ламар, ще трябва да пилеете средства и ресурси до края на съществуването си, за да търсите някой, за когото много добре знаете, че не съществува. Ако признаете, че е била Ламар, няма да можете да ме обвините за това, че съм я убил, защото при създалите се обстоятелства това беше напълно оправдано. Е, за това удряте на камък.

Ричър се усмихна. Другите мълчаха.

— Е, сега какво? — попита той след малко.

— Ние сме ФБР — каза Диърфийлд. — Можем да направим живота ти много труден.

Ричър поклати глава.

— Животът ми и без това е достатъчно труден. Не може да го направите по-труден, отколкото е. Но все пак може да спрете със заплахите. Защото нямам намерение да издам тайната ви.

— Така ли?

Ричър кимна.

— Нямам избор, нали? Ако не го направя, всичко ще се стовари отново върху Рита Симека. Тя е единственият жив свидетел. Ще я изтормозят до смърт — прокурори, полиция, репортери. Всички отвратителни подробности ще излязат наяве. Как са я изнасилили, как е била гола във ваната с боята. Това ще я нарани, а аз не искам да го допусна.

Мълчание.

— Затова ще мълча — добави Ричър.

Блейк се втренчи в масата. После кимна.

— Добре — каза той. — Приемам.

— Но ние ще те наблюдаваме — добави Диърфийлд. — Винаги. Не го забравяй нито за миг.

Ричър отново се усмихна.

— Само не допускайте да ви хвана — отвърна Ричър. — Помнете какво се случи с хората на Петросян. И не го забравяйте нито за миг.

Всичко приключи така — омагьосан кръг, патова ситуация. Нямаше какво повече да се каже. Ричър стана, заобиколи масата и излезе от стаята. Намери асансьора и слезе на партера. Никой не го последва. Вратата на входа беше двойна, от дъб и армирано стъкло. Той я бутна и излезе в студа на някаква тъмна, пуста улица в Портланд. Застана на тротоара и впери поглед напред.

— Здравей, Ричър — извика Харпър.

Беше зад него, до една от колоните край входа. Той се обърна и зърна отблясък от косата и бяла ивица от ризата под разкопчаното сако.

— Здравей — отвърна той. — Добре ли си?