Лий Чайлд - Покушението

— Знаел е, че го снимат — каза Фрьолих.

— Очевидно — потвърди Нили. — Та той стоеше на цял метър встрани и се протягаше, докъдето стига.

— Но дали е знаел за другата камера? — запита Ричър.

Фрьолих извади първата касета и постави другата на нейно място. Върна трийсет и пет минути назад. Натисна клавиша за пускане.

Камерата гледаше право към рампата. Картината не беше много добра. Прожекторите от двете страни на портала хвърляха ярка светлина, докато задният план тънеше в мрак. В сенките се губеха детайли. Камерата снимаше от висок ракурс и под прекалено тесен вертикален ъгъл. Горният ръб на кадъра отрязваше рампата под нивото на улицата. Долният ръб се падаше на около два метра от основата на будката. Но на ширина беше добре. Дори твърде добре. И двете стени на рампата се виждаха пределно ясно. Невъзможно беше който и да било да достигне входа на гаража, без да пресече полезрението на камерата.

Лентата се движеше. На екрана не се случваше нищо. Те следяха с поглед брояча, докато достигна двайсет секунди преди регистрирания момент на появяване на ръката. После впериха очи в екрана. В горната му част се появи някаква фигура. Определено мъжка. В това поне нямаше съмнение. Ширината на раменете, походката — всичко сочеше мъж. Облечен беше с широко палто от туид, може би сиво или тъмнокафяво. Тъмни панталони, тежки обувки, около врата дебел шал. И шапка с широка периферия, нахлупена до носа. Мъжът пристъпваше, навел ниско глава; през цялото време камерата улавяше само шапката му.

— Знаел е и за втората камера — каза Ричър.

Лентата продължаваше да се движи. Мъжът стъпваше бързо, но целеустремено — без да подтичва, без да губи самообладание. В дясната си ръка държеше плика, като го притискаше към тялото си. Той пресече долния ръб на кадъра и изчезна извън обсега на камерата, за да се появи обратно след три секунди. Без плика. Със същата целеустремена стъпка се изкачи по рампата и изчезна през горния ръб на кадъра.

Фрьолих постави записа на пауза.

— Описание? — попита тя.

— Невъзможно — отвърна Нили. — Във всеки случай, мъж е. Може би малко нисък и набит. Вероятно десняк. Не куца, доколкото може да се види. Това е всичко, което забелязвам.

— Може и да не е толкова нисък — отбеляза Ричър. — Камерата леко скъсява перспективата.

— Разполагал е с вътрешна информация — каза Фрьолих. — Знаел е за камерите и за кратките отсъствия на пазача. Значи е един от нас.

— Не непременно — възрази Ричър. — Може пак да е външен, но да ви е следил. Външната камера може и да се вижда, ако знаеш къде да гледаш. Докато за вътрешната просто е предполагал. Повечето охраняеми обекти имат втора камера в будката на пазача. А пък за отсъствията е разбрал след неколкодневни наблюдения. Знаете ли какво обаче? Независимо дали е вътрешен човек или външен, ние за малко сме се разминали с него. Със сигурност така е станало. Когато ходихме да разпитваме чистачите. Защото дори да е от персонала, той е трябвало да наблюдава будката, за да види кога пазачът излиза в почивка. Значи сигурно е бил някъде отсреща, през улицата. Може би с бинокъл.

Известно време никой нищо не каза.

— Аз лично никого не видях — заяви накрая Фрьолих.

— Аз също — добави Нили.

— Аз дремех — каза Ричър.

— Едва ли сме можели да го видим — каза Фрьолих. — Като е чул, че по рампата се изкачва кола, той положително се е скрил.

— Сигурно е така — каза Нили. — Но за момент сме били много близо до него.

— Ах, мамка му! — изруга Ричър.

— Мамка му я! — отекна Нили.

— И сега какво? — запита Фрьолих.

— Сега нищо — отвърна Ричър. — Нищо не може да се направи. Това е станало преди повече от четирийсет минути. Ако е вътрешен човек, сигурно си е вече у дома в кревата. Ако е външен, е някъде по шосетата на петдесет километра оттук. Не можем да вдигнем полицията на четири щата и да ги пратим да търсят индивид от мъжки пол, десняк, който не куца. Защото това е единственото описание, с което разполагаме.

— Може да им кажем да търсят палто и широкопола шапка на задната седалка или в багажника.

— Все пак ноември е, Фрьолих! Всеки носи палто и шапка.

— И сега какво? — запита отново тя.

— Сега се надяваме на най-доброто и се готвим за най-лошото. Нека се съсредоточим върху Армстронг в случай, че тия заплахи се окажат сериозни. Дръжте го под непрекъсната плътна охрана. Както казва Стайвесънт, едно е да се заканваш, а съвсем друго да успееш.

— Каква му е официалната програма? — попита Нили.