Лий Чайлд - Покушението

— Вие вече го обявихте по телевизията.

— Няма да се пазарим — повтори Армстронг. — Родителите няма да искат да превръщаме службата за дъщеря им в зрелище. Затова не желая никакви журналисти, никакви камери. Няма да е справедливо към нея. Само ние четиримата.

Стайвесънт не отговори.

— Отивам на службата, и това е — заяви Армстронг. — Тя загина заради мен.

— Тя знаеше какъв риск поема — каза Стайвесънт. — Всички ние знаем размера на риска. И ако сме тук, то е по собствена воля.

Армстронг кимна.

— Разговарях с директора на ФБР. Той каза, че заподозрените се били измъкнали.

— Ще ги хванат, въпрос на време — каза Стайвесънт.

— Дъщеря ми е в Антарктида — каза Армстронг. — Сега там е почти средата на лятото. Температурите са се повишили до двайсет градуса под нулата. След седмица-две ще достигнат максималните за сезона — минус осемнайсет. Току-що разговарях с нея по сателитния телефон. Тя казва, че й е невероятно топло. От две години насам водим един и същ разговор. За мен това е особен вид метафора. Разбирате ли, всяко нещо е относително. Нищо не е толкова лошо, че да не може да се привикне към него. Така поне си казвах. Но от днес не съм сигурен. Аз съм жив, понеже някой друг загина заради мен. Не знам дали някога ще свикна с тази мисъл.

Мълчание.

— Фрьолих прекрасно знаеше какво прави — каза Стайвесънт. — Ние всички сме тук по собствена воля.

— Беше страхотна, нали?

— Моля да ме уведомите кога да ви представя приемника й.

— Не днес — каза Армстронг. — Утре може би. И попитайте хората си за неделя. Искам трима доброволци. Нейни приятели, които така и така са готови да идат дотам.

Няколко мига Стайвесънт не каза нищо. После вдигна рамене.

— Добре.

Армстронг кимна.

— Благодаря ви за разбирането. Благодаря и за днес. На всички вас. От името на двама ни. Затова дойдох.

Личните му бодигардове като по команда се строиха около него и го поведоха към вратата. Невидимият мехур на охраната се понесе навън, като се оглеждаше, проверяваше терена, напред, встрани и назад. След три минути се обадиха по радиото от колата. Вицепрезидентът бил в безопасност и в движение. Кортежът се насочвал към Джорджтаун.

— По дяволите! — изохка Стайвесънг. — Сега на всичко отгоре ми се изсипва и неделният кошмар.

Никой не погледна към Ричър освен Нили. Двамата излязоха заедно от стаята и намериха Суейн на рецепцията. Беше с палто.

— Тръгвам си — каза той, като ги видя.

— След час ще си тръгнеш — каза Ричър. — Най-напред ще ни покажеш архива си.

Папките — общо дванайсет на брой — съдържаха биографични данни. В единайсет от тях бяха класирани сурови материали: изрезки от вестници, интервюта и показания пред сенатската комисия и всякаква друга първична документация. В дванайсетата се съдържаше обобщен анализ на първите единайсет. Беше дебела като средновековна Библия и се четеше като роман. В нея последователно се разказваше цялата история на живота на Брук Армстронг, като след всеки по-важен факт в скоби следваше различна цифра от едно до десет, с която по десетобална скала беше оценена достоверността на представената информация. В повечето случаи цифрата беше десет.

На първа страница биографията започваше с родителите на Армстронг. Майка му бе израснала в Орегон, завършила беше колеж в щата Вашингтон и после се бе върнала в Орегон, за да започне работа като аптекарка. Нейните собствени родители, братя и сестри бяха споменати бегло; за сметка на това беше проследено цялото й образование от детската градина до дипломирането в университета. Първите й работодатели бяха изредени хронологично, а само на процеса на откриване на собствената й аптека бяха посветени цели три страници. Тя все още притежаваше аптеката, която беше основният й източник на доход, но вече не работеше в нея. При това беше в напреднала фаза от някаква бързо развиваща се смъртоносна болест.

Също така подробно проследено беше и образованието на баща му. В раздела за военна служба обаче бяха посочени дата на постъпване в армията и дата на уволнение по здравословни причини, но извън това не се даваха никакви подробности. Бащата на Армстронг беше кореняк орегонец, който се бе оженил за майка му след завръщането си към цивилния живот. Двамата се бяха преместили да живеят в едно отдалечено градче в югозападния край на щата, където бащата бе купил малко дърводобивно предприятие със семейни пари. Наскоро след това на младото семейство се бе родила дъщеря, а две години по-късно и син на име Брук. Семейният бизнес процъфтявал и се разраствал. Подробностите по развитието му заемаха още няколко пълни страници в папката. Благодарение на него семейството съумявало да си осигури доста комфортен за провинцията живот.