Лий Чайлд - Нищо за губене

Вон не отговори.

— Може би са дошли, за да привлекат Търман към общата кауза — продължи Ричър. — Може би са забелязали, че има по-специални възможности.

— Нямаше да спят в хотела. Щяха да бъдат на гости у тях.

— Не и първия път. Той все още не ги е познавал. Може би втория път. И третия, и четвъртия, може би петия и шестия. Зависи колко усилия е трябвало да положат, за да го убедят. Между първото им посещение и поръчката на ТНТ от „Киърни Кемикъл“ са минали четири месеца.

— Той каза, че е било грешка в документацията.

— А ти вярваш ли му? — попита Ричър.

Вон не отговори.

— Четири телефонни обаждания — каза той. — След тях ще знаем със сигурност.

Двамата излязоха от хотела, върнаха се в шевролета и подкараха на запад, към края на града. На пет километра оттам виждаха светлините на комбината в дъждовната нощ — бледи, синкави и далечни, замъглени от водата, която се стичаше по предното стъкло. Наоколо тегнеше мрак. Те паркираха до бордюра пред последните къщи от града. Ричър се намести на седалката и извади от джоба си мобилния телефон, който беше взел назаем. След това извади и листа, който беше взел от финансовия отдел. Списъкът с номерата на новите мобилни телефони. Хартията беше подгизнала, така че трябваше да я разгъне много внимателно.

— Готова ли си? — попита Ричър.

— Не разбирам за какво — отвърна Вон.

Ричър набра третия номер в списъка. Чу сигнала в ухото си — два пъти, четири пъти, шест пъти, осем пъти. Едва тогава му отговориха. Един познат глас измърмори нещо. Мъжки глас, съвсем нормален като височина и тембър, но малко замаян и приглушен двойно — веднъж от грамадния гръден кош и втори път от мобилната връзка.

Великанът от комбината.

— Как си? — попита Ричър. — Кога се свести?

— Върви по дяволите — отвърна великанът.

— Може и да отида, а може и не. Не съм сигурен как точно стават тези неща. Все пак вие сте специалистите по религията.

Мъжът не отговори.

— Твоят приятел също ли се свести? — попита Ричър.

Мълчание.

— Ще взема да му се обадя, за да проверя — каза Ричър.

После затвори и набра втория номер от списъка. Телефонът звънна осем пъти, после едрият мъж вдигна.

— Извинете, грешка — каза Ричър и затвори.

— Какво точно правиш? — попита го Вон.

— Как се случи нещастието с Дейвид? — попита я Ричър.

— С бомба на шосето.

— Как са я детонирали?

— Предполагам, от разстояние.

Ричър кимна.

— Най-вероятно с радиостанция от най-близкото възвишение. И така, ако Търман наистина има бомба, как ще я детонира?

— По същия начин.

— Да, но не от най-близкото възвишение. Вероятно ще иска да бъде доста по-далеч от мястото, където ще избухне. Вероятно ще иска да бъде в друг щат. Може би тук вкъщи, в Колорадо, или в проклетата си църква. Така че ще му трябва много мощна радиостанция. Дори ще му се наложи да я направи по поръчка, за да бъде сигурен в нея. А това е много работа. Ето защо предполагам, че е решил да използва готова мрежа. Например на „Верайзън“, „Ти Мобайл“ или „Сингюлър“.

— Мобилна мрежа?

Ричър отново кимна.

— Най-добрият начин. Телекомите вече са инвестирали много време и пари, за да построят надеждни мобилни мрежи. Нали си гледала рекламите по телевизията? Много се гордеят с факта, че можеш да се обадиш от всяко място на всяко друго място. Някои компании дори предоставят безплатни минути за извънградски разговори.

— И номерът е в този списък?

— Логично е — каза Ричър. — Преди три месеца едновременно са се случили две неща. Търман си е поръчал двайсет тона ТНТ и четири нови мобилни телефона. На мен ми звучи като планирано действие. Вече е имал всичко останало, което му трябва. Предполагам, че е задържал единия телефон за себе си и е дал другите два на най-близките си хора, за да разполагат със сигурна връзка помежду си, извън обичайните си отношения. А четвъртият телефон според мен е вътре в онзи контейнер, свързан с детонатора. Мобилните телефони могат да извадят съвсем приличен волтаж от батериите си. А може да са сложили и допълнителна батерия, и допълнителна външна антена. Може би една от онези антени на покрива на камиона е любителска клетъчна антена, свързана с телефона.

— И ти смяташ да се обадиш на този номер?

— Без никакво колебание — отвърна Ричър.

Той набра първия номер от списъка. Телефонът звънна, после Търман вдигна — бързо и нетърпеливо, все едно очакваше обаждането.

— Прескочихте ли стената? — попита го Ричър. — Или още сте вътре?