Джовани Бокачо - Декамерон

Ала не щеш ли, веднъж, като бил в Кипър, чул една песен, съчинена някога от самия него; песента разказвала за любовта, която той изпитвал към дамата, за нейната любов към него и за радостта, която тя му доставяла; в същия миг Тедалдо си помислил, че не е възможно дамата да го е забравила и желанието му да я види отново така се разпалило, че той не успял да издържи и решил да се върне във Флоренция. Затова, след като си уредил работите, взел със себе си един слуга и потеглил за Анкона; там изчакал да пристигнат вещите му, пратил ги във Флоренция при един свой другар от Анкона, а самият той се преоблякъл като поклонник, завръщащ се от гроба господен, и се запътил тайно за Флоренция, съпроводен от слугата си.

Като пристигнал тук, отседнал в една малка странноприемница, стопанисвана от двама братя, намираща се близо до дома на дамата. И първото нещо, което направил, било да застане пред нейния дом, за да я зърне, ако му се отдаде случай; ала видял, че вратите са залостени, а прозорците — затворени, и се разтревожил да не би дамата да е умряла или пък да се е преместила другаде. Обзет от силно безпокойство, той се отправил към къщата, където живеели неговите братя; като стигнал там, за голямо свое учудване видял, че Четирима от тях стоят пред вратата, облечени в черно от главата до петите; и тъй като знаел, че за времето, откакто бил напуснал града, се е изменил твърде много, пък и бил така облечен, че трудно можели да го познаят, той се приближил смело към един обущар и го запитал защо тия мъже са облечени в черно.

Обущарят отвърнал: „Облечени са в черно, понеже преди две недели техният брат, на име Тедалдо, който напусна отдавна нашия град, е бил убит. Доколкото разбрах, те са заявили пред съда, че е бил убит от някой си Алдобрандино Палермини защото Тедалдо обичал жена му и се бил върнал тайно, за да се види с нея. Алдобрандино е задържан.“ Тедалдо се учудил не малко как е възможно някой толкова да прилича на него, та така да се припознаят, и съжалил Алдобрандино за сполетялата го беда. Като узнал, че дамата е жива и здрава, привечер той се прибрал в странноприемницата, изпълнен с най-различни мисли; седнал да вечеря със слугата си, а после го настанили да спи едва ли не в най-горния кат на къщата. Легнал си той, но дали защото го безпокоели тежки мисли, или защото постелята била неудобна, а може би и поради оскъдната вечеря не можал да заспи чак до полунощ; на едно време, както лежал буден, му се сторило, че някой се спуска от покрива, а след малко през пролуката на вратата в стаята проникнала светлина. Тедалдо се промъкнал на пръсти до пролуката, за да разбере какво става, и видял една млада, доста хубава девойка със светилник в ръка, към която се приближавали трима мъже, навярно спуснали се от покрива; те я поздравили най-приятелски, а после единият от тях й казал: „Слава Богу, най-сетне ще можем да си отдъхнем спокойно, защото научихме от достоверно, място, че братята на Тедалдо Елизеи са посочили като виновник за смъртта му Алдобрандино Палермини, а той признал всичко и присъдата вече е подписана; въпреки това трябва да пазим най-строго мълчание, защото научат ли някой ден, че ние сме го убили, ще изпаднем в същата опасност, в каквато се намира сега Алдобрандино.“ След като казали това на девойката, която се зарадвала извънредно много, те слезли надолу и отишли да спят.

А Тедалдо, който чул всичко, седнал да размишлява на колко много и на какви заблуди може да стане жертва човешкият ум: най-напред се сетил за братята си, които оплакали и погребали чужд човек вместо него; после се замислил за невинния мъж, обвинен по невярно подозрение и осъден на смърт с помощта на лъжливи доказателства; накрая почнал да разсъждава за сляпата жестокост на законите и управниците, които уж в старанието си да установят истината, много често със своята жестокост принуждават хората да дават лъжливи показания и се представят за ревностни служители на правосъдието и на бога, докато всъщност служат само на неправдата и на дявола. После почнал да размишлява как да спаси живота на Алдобрандино и решил какво да каже и как да постъпи.

Сутринта Тедалдо станал, освободил слугата си и щом решил, че времето е удобно, отправил се сам към дома на своята дама; когато стигнал там, видял, че вратата е оставена отворена, влязъл и като съзрял дамата да седи на пода в една малка зала на долния етаж, цялата потънала в сълзи и печал, едва не заплакал от жалост; приближил се към нея и рекъл: „Мадона, не се измъчвайте: утехата не е далеч от вас.“ Щом чула тия слова, дамата повдигнала очи и продължавайки да плаче, го запитала: „Добри човече, ти ми изглеждаш чужденец, комай си поклонник; какво знаеш ти за моята утеха или за моята печал?“ Поклонникът отвърнал: „Мадона, аз идвам от Константинопол, току-що пристигнах, Бог ме прати, за да превърна сълзите ви в радост и да спася мъжа ви от смърт.“ Дамата възкликнала: „Щом идваш от Константинопол и си току-що пристигнал, откъде знаеш кой е моят мъж и коя съм аз?“ Тогава поклонникът започнал от самото начало и й разказал цялата история за злочестината на Алдобрандино, обяснил й коя е тя, откога е омъжена и много други неща, които знаел за нейното минало; дамата останала много учудена и понеже го помислила за пророк, паднала на колене пред него и почнала да го моли в Името Господне да побърза, щом е дошъл да спаси Алдобрандино, защото нямало много време. Преструвайки се на много свят човек, Поклонникът Казал: „Мадона, станете й слушайте внимателно какво ще ви кажа, но да знаете, че не бива да го разказвате никога никому. Господ Бог се смили да ми разкрие, че бедата, дето ви е сполетяла сега, ви е изпратена заради един грях, сторен от вас на времето. Господ е благоволил да пречисти този грях донейде чрез сегашните ви страдания; но неговата воля е вие да го изкупите изцяло, иначе ви чакат още по-големи нещастия.“