Джовани Бокачо - Декамерон

Ричардо отвърнал: „Вие ме заклехте в името на толкова скъпо за мен същество, че не смея да не изпълня каквото и да поискате от мен; затова съм готов да ви кажа всичко, ако ми обещаете да не споменавате нищо за това нито пред Филипело, нито пред когото и да е другиго, преди да се уверите на дело, че каквото ще ви разкажа сега, е истина; и стига да пожелаете, аз ще ви науча как да видите всичко със собствените си очи.“

Дамата се съгласила на това условие, защото повярвала, че казаното от него е истина, и се заклела да не продумва ни дума. Тогава Ричардо я дръпнал настрана, за да не ги чуе никой, и казал следното: „Мадона, ако продължавах да ви обичам така, както ви обичах по-рано, не бих се осмелил да ви разказвам работи, които мисля, че ще ви причинят терзание; но тази любов е вече отминала и затова няма да ми бъде така трудно да ви разкрия цялата истина. Не знам дали някога Филипело се е почувствувал засегнат от любовта, която изпитвах към вас, не знам също дали е допускал, че и вие може би ме обичате; така или иначе, пред мен никога с нищо не се е издавал; сега обаче той (навярно е изчаквал да мине време, предполагайки, че няма да бъда вече така подозрителен) като че ли иска да ми направи същото, каквото, изглежда, мисли, че съм му сторил аз: сиреч иска да склони жена ми да бъде негова; доколкото ми е известно, от някое време насам той просто я засипва с разни тайни послания, за което знам от самата нея; а тя му отговаря така, както аз й нареждам. И дори тази сутрин, преди да тръгна насам, заварих у дома си някаква жена, която си шушнеше нещо с моята съпруга; веднага разбрах каква може да бъде, затова извиках жена си и я запитах какво иска оная. Моята съпруга отвърна: «Сводничи, пратил я пак оня Филипело, дето ти ми го докара на главата, като ме караше да му отговарям и да му давам надежди; сега ми съобщава, че иска най-после да знае какво възнамерявам да правя, защото той, стига да пожелая, можел така да нареди работата, че да се срещнем тайно в една от градските бани, и настоява много да се видим. Ако ти (все още не мога да проумея защо) не ме беше забъркал в тая каша, така щях да му отговоря, че нямаше да посмее да ме погледне в очите.» Затова си рекох, че той е почнал да прекалява, че не бива да търпя повече подобни неща и трябва да ви го кажа, за да видите каква награда сте заслужили с вашата непреклонна вярност, заради която аз бях стигнал на крачка от смъртта. А за да не си помислите, че това са празни приказки, че съм седнал да ви разказвам басни, за да имате възможност да видите всичко с очите си — ако желаете, разбира се, — аз наредих на жена си да отговори на жената, която чакаше, че тя е съгласна да отиде в банята към девет часа, когато хората вече спят; оная остана много доволна и си отиде. Вие, надявам се, няма да повярвате, че ще пратя там жена си; но ако бях на ваше място, щях така да направя, че той да ме помисли за оная, която очаква да срещне там; бих останал известно време с него, а после ще му се обадя, за да разбере с кого всъщност е бил; и след това така ще го наредя, че да си получи заслуженото; убеден съм, че ако постъпите така, вие хем ще го засрамите, хем ще отмъстите за обидата, която той иска да нанесе и на вас, и на мен.“

Щом чула тия приказки, Катела, без ни най-малко да разсъди кой й разправя всичко това, без да си помисли, че може и да е лъжа, както обикновено се случва с ревнивите, веднага му повярвала и почнала да съпоставя тоя случай с други, станали преди; кипнала изведнъж от ярост и отвърнала, че непременно ще постъпи така, че това няма да й бъде кой знае колко трудно, и ако мъжът й дойде там, тя така ще го накара да се засрами, че той ще има да си спомня за тоя случай всякога, когато види жена. Ричардо останал много доволен и като видял, че хрумването му се оказало сполучливо, изговорил не малко думи, за да я насърчи още повече в нейните намерения и да прогони всякакво нейно съмнение; накрая я помолил да не казва никому какво е узнала от него, за което дамата му се заклела в собствената си чест.

На следната утрин Ричардо се отбил при жената, дето държала банята, за която споменал пред Катила; обяснил й какво възнамерява да прави и я помолил да му помогне с каквото може. Понеже му била твърде задължена, жената отвърнала, че ще изпълни всичко на драго сърце, и се разбрала с него какво да каже и как да постъпи. В къщата, където се намирала банята, имало и една много тъмна стая, без нито един прозорец, през който да прониква светлина. По заръка на Ричардо жената подредила тъкмо тая стая, сложила и легло — най-удобното, което имала; и след като се нахранил, Ричардо се излегнал на леглото и зачакал Катела.