Джовани Бокачо - Декамерон

Поклонникът останал доволен от тия негови думи и без да добави друго, помолил Алдобрандино да не изпада в униние, тъй като по всяка вероятност още преди края на следния ден щял да чуе сигурна вест за своето спасение. Като излязъл оттам, Тедалдо се запътил към синьорията и заявил тайно пред благородника, комуто тоя ден принадлежала властта, следното: „Господарю мой, всеки е длъжен според силите си да спомага за разкриване истината за всичко, що се случва; най-вече пък люде с вашето положение, за да не бъдат наказвани тия, дето не са извършили никакво престъпление, а истинските виновници. Дойдох при вас, за да стане именно така, за ваша чест и за зла участ на тия, дето са я заслужили. Както знаете, вие сте се, отнесли с най-голяма строгост към подсъдимия Алдобрандино Палермини, защото мислите, че сте успели да докаже те, че той е убил Тедалдо Елизеи, и сте готов да го осъдите; това съвсем не е вярно, аз ще ви го докажа още преди полунощ, като предам във ваши ръце убийците на тоя младеж.“ Достойният мъж, комуто било жал за Алдобрандино, се вслушал драговолно в думите на поклонника и след като той му разказал още много неща около тая работа, по негово указание заловил по време на първия им сън двамата братя, стопани на странноприемницата, и техния слуга без всякаква съпротива, а когато рекъл да ги подложи на изтезания, за да узнае как стои работата, те не издържали и всеки поотделно, а после всички заедно признали, че са убили Тедалдо Елизеи, без да го познават. Като ги попитали защо са постъпили така, те отвърнали, че са извършили убийството, понеже в тяхно отсъствие той досаждал много на жената на единия от тях и искал да я принуди да задоволи желанията му.

Като узнал това, поклонникът поискал разрешение от благородния господар да си върви и отишъл скришом в дома на мадона Ермелина, където я намерил съвсем сама, тъй като всички други били легнали да спят; тя го очаквала с еднакво желание както да научи добри вести за съпруга си, така и да се помири окончателно с Тедалдо. Като се приближил към нея, той възкликнал весело: „Прескъпа мадона, радвай се, защото утре твоят Алдобрандино ще се завърне при теб здрав и читав.“ И за да й вдъхне още по-голяма увереност, той й разказал най-подробно какво бил направил.

Дамата, която след двете станали като изневиделица събития (завръщането на живия Тедалдо, когото тя наистина оплаквала, убедена, че е мъртъв, и вестта, че Алдобрандино, когото пък се канела да оплаква след няколко дни, ще бъде избавен от сполетялата го опасност) била обзета от такава радост, каквато едва ли някой е изпитвал, прегърнала най-любовно Тедалдо и го целунала; после те си легнали заедно в постелята и с общо съгласие се помирили на драго сърце по най-прелестен и весел начин, доставяйки си един на друг и радост, и утеха.

Призори Тедалдо станал, обяснил на дамата какво възнамерява да прави, отново я помолил да запази всичко в най-строга тайна, облякъл поклонническите дрехи и излязъл от дома, за да се заеме, когато му дойде времето, с работите на Алдобрандино. Щом съмнало, синьорията, която била убедена, че всичко е достатъчно ясно, веднага пуснала на свобода Алдобрандино, а след няколко дни главите на престъпниците се търкулнали на същото място, където било извършено убийството. Алдобрандино, след като бил освободен за голяма радост на него самия, на жена му и на всички техни приятели и роднини, разбирайки напълно ясно, че дължи живота си на намесата на поклонника, го поканил да живее в неговия дом през цялото време, докато пожелае да остане в града; тук и той, и жена му се надпреварвали да му оказват почести и да му се радват, особено жена му, която знаела много добре за кого прави това.

След няколко дни Тедалдо решил, че е дошло време да помири Алдобрандино със своите братя; при това той научил, че те не само се почувствували подиграни след неговото освобождение, ами от страх ходели въоръжени; затова напомнил на Алдобрандино за даденото обещание. Алдобрандино отвърнал, че е готов да го изпълни. Тогава поклонникът го помолил да устрои на следния ден голямо пиршество, на което по негово желание заедно със своите роднини и жените им Алдобрандино трябвало да покани и четиримата братя, и техните съпруги; после добавил, че той сам щял да отиде веднага да ги покани от негово име на пиршеството и помирението. Алдобрандино се съгласил; поклонникът отишъл при четиримата братя и след продължителни увещания, необходими при такива случаи, най-сетне успял да ги убеди с помощта на неопровержими доводи, че трябва да възобновят дружбата си с Алдобрандино и да го помолят за прошка. Накрая ги поканил на следния ден на обед у Алдобрандино заедно с жените им; те повярвали на честната дума и приели поканата на драго сърце.