Джовани Бокачо - Декамерон

Монахът я огледал и като заключил, че тя е благородна дама, изслушал я драговолно, а след изповедта жената му рекла: „Отче, налага ми се да прибягна до вашата помощ и вашите съвети за едно нещо, за което ще ви разкажа сега. Знам — пък нали и самата аз ви казах, — че познавате моите роднини и моя мъж, който ме обича повече и от собствения си живот и — бидейки много богат и властен — е готов незабавно да ми достави всичко, каквото искам, стига само да го пожелая; затова аз го обичам най-много от всичко на тоя свят и ако се осмеля да помисля, камо ли да извърша нещо, с което да опетня неговата чест и неговия живот, то най-безчестната жена няма да заслужи пъкъла така, както бих го заслужила аз. Та ето за какво става дума: някакъв мъж, чисто име аз, да си кажа право, не знам, но който ми изглежда твърде заможен, и ако не се лъжа, често ви посещава (един такъв красив, висок на ръст, ходи обикновено твърде прилично облечен в тъмни дрехи), не знаейки може би какви са моите намерения, ме преследва, кажи-речи, непрекъснато; застана ли на вратата, покажа ли се на прозореца, излезна ли от къщи — той веднага се изпречва пред мен; право да си кажа, чудя се как не се е появил още и тук. Всичко това ми е твърде неприятно, защото подобно поведение твърде често става причина за клевети срещу честните жени, без те да имат някаква вина. На няколко пъти мислех да помоля братята си да го предупредят да не се занимава с тия неща, но се отказах, защото знам, че мъжете понякога така предават поръченията, че предизвикват лоши отговори; после си разменят остри думи, а от думите преминават към дела; за да не стават скандали и да не се случи нещо лошо, аз си мълчах, докато най-сетне предпочетох да споделя всичко това с вас, а не с някой друг, не само защото (както изглежда) сте негов приятел, ами загдето на вас най-вече подобава да правите бележки за такива работи както на близките си, така и на чуждите хора. Ето защо аз ви моля, в името на бога, да го смъмрите и да го помолите да престане да се държи така. Вероятно ще се намерят много други жени, склонни към подобни неща, на които ще бъде приятно да приемат неговите погледи и ухажвания; на мен обаче всичко това е много неприятно, тъй като не съм разположена ни най-малко към такива работи.“ Като изрекла това, тя свела глава и едва не се разплакала.

Светият отец веднага разбрал за кого става дума и след като дълго хвалил дамата за нейните благочестиви намерения (защото бил напълно убеден, че казаното от нея отговаря на истината), обещал да направи каквото зависи от него, та споменатият човек да престане да й досажда; и понеже знаел, че тя е много богата, започнал да й говори с най-хвалебствени слова за милосърдието и милостинята, като не пропуснал да й спомене от какво се нуждаел.

А дамата отвърнала: „За бога, моля ви, направете това! Ако той почне да отрича, кажете му направо, че самата аз съм ви разказала всичко и съм дошла да ви се оплача.“ После отново се изповядала, получила опрощение и като си припомнила думите на монаха за благотворителността, дала му скришом пари и го помолила да отслужи заупокойни молитви за починалите й близки; станала и се прибрала у дома си.

Малко след това, като обикновено, при светия отец пристигнал достойният мъж; отначало монахът поговорил с него за това-онова, после го дръпнал настрана и почнал да го укорява най-любезно, загдето (според него) той ухажвал дамата и хвърлял към нея такива влюбени погледи (както самата тя обяснила). Достойният мъж се учудил не малко, тъй като никога не се бил заглеждал в нея и рядко минавал край нейния дом, затова започнал да се оправдава. Но монахът го прекъснал и възразил: „Не се прави на учуден и не си губи времето да отричаш, защото няма смисъл; тия работи не съм ги чул от съседите, самата тя ми разказа всичко и много ми се оплаква от тебе; и макар че подобни неща вече никак не ти приличат, едно ще ти кажа за нея: никога не съм виждал жена, която да мрази такива щуротии, както ги мрази тя; затова, заради твоята чест, а и дамата да бъде спокойна, моля те да престанеш с тия неща и да я оставиш на мира.“

Но мъжът, който бил по-съобразителен от монаха, веднага схванал хитростта на дамата, престорил се на засрамен, казал, че за в бъдеще ще гледа да не се забърква в тая работа, сбогувал се с монаха и се запътил право към дома, където живеела дамата, която седяла непрекъснато край едно малко прозорче, за да го зърне, когато минава край тях. Щом го видяла да идва, тя му се усмихнала весело и приветливо и той не се усъмнил ни най-малко, че е изтълкувал съвсем точно думите на монаха; оттогава, преструвайки се, че го прави по съвсем други причини, той продължил да минава доста предпазливо все по тая улица, за свое удоволствие и за най-голяма радост и утеха на дамата.