Джовани Бокачо - Декамерон

Магистърът се захванал да оправдава Бруно и да се кълне, че го знаел от друго място; най-сетне, след като изрекъл много от своите мъдри слова, той успял да успокои Буфалмако, който се обърнал към лекаря и рекъл: „Магистре, личи си, че сте били в Болоня и че сте успели да пренесете чак в нашия град умението да си затваряте устата; ще ви кажа още, че вие очевидно не сте учили азбуката на дъсчица, както се стремят да правят някои глупци, ами на празна кратуна, и сигурно няма да сгреша, ако добавя, че когато са ви кръщавали, трябва да е било неделя 100 100 „… че когато са ви кръщавали, трябва да е било неделя…“ — на италиански изразът „имам сол в тиквата си“ означава „умен съм“. Тук авторът иска да каже, че лекарят е глупак, понеже сигурно е бил кръщаван в неделя, когато всичко е затворено и не са могли да купят сол, за да му я сложат в главата. . Бруно ми е разправял, че в Болоня сте учили медицина, но ми се струва, че вие там май сте изучавали изкуството да пленявате хората; благодарение на вашия ум и на празните ви дрънканици вие умеете да правите това много по-добре от всеки друг.“

Лекарят го прекъснал по средата и като се обърнал към Бруно, възкликнал: „Ето какво значи човек да разговаря и да си има работа с умни хора! Та кой друг би могъл да долови всички особености на моя ум така, както направи тоя достоен човек? Та той разбра колко струвам по-бързо и от теб! Помниш ли какво ти казах, когато ти ми разказа с каква почит Буфалмако се отнасял към умните люде? Нали ти казах?“

„Каза, каза, и то много хубави неща“ — отвърнал Бруно. Тогава магистърът се обърнал към Буфалмако: „Ех, да знаеш какви неща щеше да си помислиш ти за мен, ако ме беше видял в Болоня! Там и мало, и голямо, и докторите, и учените люде — всички ме обичаха, защото на всички доставях удоволствие и наслада с моите приказки и с моя ум. Знаеш ли, че колчем отворех уста, всичко живо почваше да се търкаля от смях — толкова много ме харесваха; а когато си тръгнах, всички плачеха, та се късаха, и настояваха да остана; работата бе стигнала дори дотам, че за да ме задържат, бяха решили да възложат единствено на мен да чета лекциите по медицина на всички студенти. Но аз не останах, защото бях вече намислил да дойда тук, където съм наследил големи богатства, които винаги са принадлежали на нашия род, и, както виждаш, така и направих“.

Тогава Бруно рекъл на Буфалмако: „Видя ли сега? А когато ти разправях, ти не ми вярваше. Кълна се в светото евангелие, че нито един лекар в нашия град не може да различи по-добре от него коя е магарешка пикня и коя не; уверен съм, че оттук, та чак до вратите на Париж няма да срещнеш друг лекар като него. Ха сега да те видя дали няма да изпълниш неговото желание!“ Лекарят се обадил: „Бруно има право, но тук никой не ме познава. Пък тукашните люде са все едни такива, кой от кой по-недодялан; ех, де да можехте да ме видите сред докторите!“ Тогава Буфалмако рекъл: „Прав сте, магистре, вие наистина знаете много повече, отколкото бих могъл да предположа; поради това, както следва да се говори на мъдрите люде, ще ви кажа ни в клин, ни в ръкав, че ще направя всичко възможно, за да бъдете приет в нашата дружина.“

След това обещание лекарят започнал да ги кани още по-често и да им оказва още по-голямо внимание, а те се забавлявали с него, като го карали да им говори какви ли не глупости, и му обещали да го оженят за графинята на Чивилари 101 101 Графинята на Чивилари — Чивилари през Средновековието се наричала една уличка във Флоренция, където са събирали изпражненията, за да ги използуват после за тор. Няколко реда по-надолу се отбелязва, че седалището на графиня Чивилари било в Латерина. Латерина е село край. Флоренция, но името му звучи близко до „латрина“, което означава клозет. — най-прелестното същество, което можело да се срещне по задниците на рода человечески. Лекарят полюбопитствувал да узнае коя е тая графиня и Буфалмако отвърнал: „Ах, кратуно моя за семе! Та това е много знатна дама! На пръсти се броят домовете, където тя да не раздава правосъдие и дето не й се слуша думата; дори миноритите й плащат данък под звуците на чампари. Ще ви кажа още нещо: тя прекарва по-голямата част от времето си в къщи, но рече ли да излезе, всички веднага я усещат; дори не много отдавна една нощ тя мина край портите ви на път за Арно, където отиваше да си измие краката и да подиша чист въздух; иначе постоянното й местожителство е в Нужникия. Именно поради това служителите й често обикалят, носейки в ръце знаците на нейната власт — прътове и топузи. А велможите й ще срещнете на всяка крачка: и Смръдльо Вратников, и дон Фъшкия, и Метльова Дръжка, и Посерко, и какви ли не още; убеден съм, че вие ги познавате всичките, само че сега не можете да си спомните за тях. И ако работата стане така, както сме я замислили, ние ще зарежем красавицата на Какавинчили и ще ви хвърлим в обятията на тая дама.“ Лекарят, който бил роден и израснал в Болоня, не можел да разбере значението на техните слова 102 102 „… не можел да разбере значението на техните слова…“ — лекарят е от Болоня, а Бруно и Буфалмако говорят на флорентински жаргон, който е неразбираем за магистър Симоне. и поради това останал много доволен, задето му обещали тая дама.