Джовани Бокачо - Декамерон

Докато го слушал, Бруно си помислил същото, което си мислел и друг път: че магистърът е голям глупак. Затова му рекъл: „Магистре, я ми подръжте светлината откъм тая страна и имайте търпение, докато нарисувам опашките на тия мишки; след това ще ви отговоря.“ След като изрисувал опашките, Бруно се престорил, че молбата на лекаря не му е никак приятна и измърморил: „Магистре, разбирам много добре, че вие сте в състояние да направите много нещо за мен, ала все пак ще трябва да ви заявя, че това, дето искате от мен, може да изглежда незначително за величието на вашия ум, но за мен е много голяма работа; не знам дали на тоя свят има друг човек освен вас, за когото да съм готов да направя това, стига, разбира се, да съм в състояние да го сторя, и то не само защото ви обичам, както заслужавате, ами защото и словата ви са толкова смислени, че биха могли да накарат и лицемерните поклоннички боси да тръгнат, а мен — да се откажа от своето намерение; колкото повече прекарвам с вас, толкова повече се убеждавам, че сте истински мъдрец. Искам да ви кажа още, че ако не за друго, щях да ви обичам дори само за това, че сте влюбен в красавица като оная, за която споменахте. Но да сме наясно: за тия неща аз не съм в състояние да направя нищо от това, дето може би предполагате, и няма да мога да ви помогна; ала ако се закълнете и дадете честно слово да запазите всичко в тайна, аз ще ви обясня как да постъпите и съм убеден, че ще успеете, защото притежавате и чудесни книги, и всичко останало, за което ми казахте преди малко.“

Тогава магистърът казал: „Говори, не се страхувай! Виждам, че ти още не знаеш какъв човек съм аз и как мога да пазя тайни. Когато месер Гаспаруоло от Саличето беше съдия при управителя на Форлимпополи, много рядко се случваше да пропусне да нареди да ме уведомяват за всичко, каквото ставаше, понеже смяташе, че няма по-добър пазител на тайни от мен. Искаш ли да ти докажа, че ти казвам самата истина? Та той първо на мен довери, че ще се жени за Бергамина. Убеди ли се сега?“ — „Добре — отвърнал Бруно. — Щом той ви се е доверявал, ще ви се доверя и аз. Ето какво трябва да направите: нашата дружина си има един капитан и двама съветници, които се сменяват на всеки шест месеца; вече е решено около Нова година Буфалмако да стане капитан, а аз — негов съветник. Това сигурно ще стане. А този, който е капитан, може да направи много, за да въведе в дружината и да нареди да приемат когото той поиска; поради това аз съм на мнение, че вие би трябвало да се сприятелите с Буфалмако и да му оказвате голяма почит. Той е такъв човек, че щом ви разбере колко сте мъдър, тозчас ще се привърже към вас; а вие, щом успеете да се сближите с него благодарение на вашия ум и на тия хубави неща, дето притежавате, ще имате възможност да го помолите да ви услужи и той не ще ви откаже. Аз вече съм му говорил за вас и той изпитва най-добри чувства към вас. Изпълнете каквото ви казах, а с него аз ще се оправям.“ Магистърът рекъл: „Хубави приказки чух от тебе и съм много доволен; ако той наистина почита умните люде, достатъчно ще бъде да разменим само няколко думи и аз ще направя така, че той сам ще почне да ме търси; та аз имам толкова ум в главата си, че мога на цял град да раздам и пак да остана най-умен от всички.“

Като наредил работата, Бруно разказал всичко от начало до край на Буфалмако, а той загорял от нетърпение час по-скоро да направи така, че тая дървена глава, магистърът, да си намери каквото бил тръгнал да търси. Лекарят, който пък изгарял от безмерно желание да се отдаде на корсарство, изпълнил каквото трябвало и успял да се сдружи бързо с Буфалмако; почнал да му дава разкошни обеди и вечери, на които канел и Бруно; двамата приятели го ударили на живот, като ония синьори от дружината, и понеже обичали и тънките вина, и тлъстите петли, и всякакви лакомства, непрекъснато се навъртали около него, ходели му на гости, без да чакат нарочни покани, и не пропускали случай да му подхвърлят, че с друг човек никога нямало да се държат така. Когато му се сторило, че е дошло време, лекарят се обърнал към Буфалмако със същата молба, която преди отправил към Бруно. Буфалмако се престорил на страшно разгневен, погледнал Бруно, тупнал го с юмрук по главата и му викнал: „Кълна се в името на великия Бог в Пасиняно 99 99 „… великият бог в Пасиняно…“ — става дума за изображението на бога, нарисувано на фасадата на църквата в Пасиняно(Перуджа). , че едва се сдържам да не те цапардосам по главата така, че да те забия вдън земи, предател неден! Та кой друг, ако не ти, е могъл да каже всичко това на магистъра?“