Джовани Бокачо - Декамерон

Магистърът, чието умение по всяка вероятност не отивало по-далеч от това да лекува келавите глави на новородените, повярвал на словата на Бруно, както би повярвал на всяка друга истина, и пламнал от такова силно желание да бъде приет в дружината, от каквото би се запалил по всяко друго нещо, което би желал най-много да постигне. Затуй той отвърнал на Бруно, че наистина нямало нищо чудно в това, че и двамата са толкова весели, ала едва успял да се сдържи да не поиска веднага да бъде приет в тая дружина, а да почака да мине още малко време и след като окаже повече почит на Бруно, да му изложи желанията си с по-голяма увереност, че ще бъдат изпълнени.

И така, имайки си на ум тая работа, магистърът продължил да дружи с Бруно, канел го сутрин и вечер на трапезата си и проявявал към него безкрайна обич; те станали толкова близки и се срещали толкова често, сякаш лекарят просто не можел да диша без Бруно.

А Бруно се чувствувал от добре по-добре; и за да не се покаже като неблагодарник след всичките почести, които му оказал лекарят, взел, че му нарисувал в салона изображение на великите пости, до вратата на стаята му изписал Агнеца Божи, а над входната врата откъм улицата — едно нощно гърне, за да може тия, дето идват при лекаря за съвет, да го различават по-лесно от останалите; освен това в една малка лоджия почнал да му рисува битката на мишките с котките, която лекарят харесал особено много. Когато се случвало да не е вечерял с лекаря, Бруно му казвал: „Тази нощ нашата дружина пак се събра, но тъй като английската кралица взе нещо да ми дотяга, наредих да ми доведат гумедрата на великия Тарсийски хан.“ Магистърът го запитвал: „Какво значи «гумедра»? Тия имена не ги разбирам.“ Бруно отвръщал: „Ах, мой магистре, това не ме учудва ни най-малко, понеже съм чувал да казват, че за нея не споменават ни Поркограсо, ни Ваначена.“ Магистърът се обаждал: „Аха, да не би да искаш да кажеш Ипокрас и Авицена?“ 96 96 „… ни Поркограсо, ни Ваначена… да не искаш да кажеш Ипокрас и Авицена?…“ — става дума за Хипократ и Авицена. По този начин авторът иска да подчертае невежеството и на двамата, особено на лекаря. Бруно отвръщал: „Да си кажа правото, не знам; с вашите имена никак не мога да се оправя, както и вие не сте в състояние да се оправите с моите. На езика на великия хан «гумедра» значи същото, каквото на нашия език означава «императрица». Да знаете само каква жена е тя! Уверявам ви, че тя би могла Да ви накара да забравите всички ваши церове, лекарства и мехлеми!“

Той му говорел така от време на време, за да го запали още повече; една вечер, когато магистърът останал при Бруно да му свети, понеже живописецът още рисувал битката на мишките с котките, лекарят решил, че го е спечелил с вниманието, което му оказвал дотогава, и намислил да му разкрие своите намерения; понеже били сами, магистърът се обърнал към Бруно със следните слова: „Бруно, Бог ми е свидетел, че на тоя свят няма друг човек, за когото да съм готов да извърша онова, дето съм готов да сторя за тебе; ето на, ако ми кажеш да тръгна сега за Перетола 97 97 Перетола — селце на няколко километра от Флоренция. , и това съм съгласен да направя; затуй не ми се чуди, че ще поискам от теб нещо като от близък човек, в когото имам доверие. Както ти е известно, не много отдавна ти ми разказа за нравите на вашата весела дружина и у мен се разгоря такова силно желание да бъда приет в нея, каквото досега не съм изпитвал никога. Ако ме допуснат там, ти ще се увериш, че не желая това току-така; още отсега ти разрешавам да ми се подиграваш колкото си щеш, ако не успея да си докарам най-хубавата мома, която си виждал някога; срещнах я миналата година в Какавинчили 98 98 Какавинчили — квартал във Флоренция, ползуващ се с много лошо име. и много я обичам; кълна ти се в тялото Христово, че предложих на тая мома десет болонски гроша, за да дойде с мен, а тя ми отказа. Затова те моля най-сърдечно да ме научиш какво трябва да направя, за да попадна във вашата дружина, но и ти гледай да направиш каквото можеш, за да ми помогнеш; уверявам те, че в мое лице ще имате верен и честен другар. Сам виждаш колко съм красив, какво хубаво телосложение имам и че лицето ми прилича на роза; освен това съм и доктор по медицина, а такъв сред вас сигурно няма; знам много неща, знам и разни хубави песнички, аз ей сега ще ти изпея една.“ И изведнъж запял.

На Бруно му станало толкова смешно, че едва успял да се овладее. След като изпял песничката, магистърът го запитал: „Е, какво ще кажеш, хареса ли ти?“ Бруно отвърнал: „Толкова изкусно си дерете гърлото, че пред вас и цитрите от метла пет пари не струват.“ Магистърът рекъл: „Виждаш ли, аз съм уверен, че ако не ме беше чул, никога нямаше да повярваш, че мога и да пея.“ Бруно отвърнал: „Имате право.“ Магистърът побързал да добави: „Ама аз знам и други песни, но хайде сега да не се занимавам с тия работи… Изслушай внимателно какъв човек съм: въпреки че живееше на село, баща ми беше истински благородник, а по майчина линия съм от Валекио; освен това, както вече си могъл да се убедиш, аз притежавам най-ценните книги и най-хубавите дрехи в сравнение с всички останали флорентински лекари. Ей богу, такива неща имам, че още преди десет години, като му направя сметката, дадох за тях ни повече, ни по-малко от цели сто лири; и то все дребни пари; затова те моля, нареди ме в тая дружина, а аз ги се кълна и ти обещавам, че ако го направиш, няма да ти вземам ни стотинка за лекуване, колкото и да боледуваш.“