Джовани Бокачо - Декамерон

Когато Спинелочо си отишъл, Дзепа влязъл в стаята, преди жена му да успее да си оправи воалите на главата, които Спинелочо бил свалил, докато се забавлявал с нея. Дзепа я запитал: „Какво правиш, жено?“ Тя отвърнала: „Нима не виждаш?“ Дзепа отсякъл: „Виждам, виждам, само че видях и други работи, каквито не бих желал да виждам.“ Той почнал да й се кара за случилото се, тя се изплашила много, въртяла, сукала и най-сетне му признала за близостта си със Спинелочо, тъй като нямало как да отрича, след което се разплакала и почнала да го моли за прошка. Дзепа рекъл: „Виж какво, жено: ти постъпи много лошо, но ако искаш да ти простя, ще трябва да изпълниш най-точно каквото ще ти кажа. Ето каква е работата: искам да съобщиш на Спинелочо утре, около третия час, да измисли някаква причина и да се раздели с мен, а след това да дойде у дома при теб; като дойде при тебе, аз ще се прибера и ти, щом чуеш, че съм се върнал, ще го накараш да влезе в тоя сандък, ще го затвориш, а после ще чакаш да ти кажа какво да вършиш по-нататък. Не се бой, защото аз ти обещавам, че няма да му сторя нищо лошо.“

За да го умилостиви, жена му обещала, че ще изпълни каквото й наредил. Така и направила. Дзепа и Спинелочо се срещнали на следния ден, но като наближил третият час, Спинелочо, нали бил обещал на дамата да я навести по това време, казал на Дзепа: „Днес ще трябва да обядвам с един приятел и понеже не искам да го карам да чака, казвам ти сбогом.“ Дзепа почнал да го увещава: „Рано е, до обед има много време.“ Спинелочо отвърнал: „Така е, но имам да си поговоря с него и за една моя работа, та затова трябва да се срещнем малко по-рано.“

Спинелочо се разделил с Дзепа, повъртял се малко и после се запътил при жена му; но Дзепа се прибрал почти веднага след като влюбените влезли в стаята. Щом усетила, че мъжът й се е върнал, жена му си глътнала езика от страх и казала на Спинелочо да легне в сандъка, който Дзепа й посочил предния ден, затворила го вътре и излязла от стаята. В това време Дзепа се качил горе и я запитал: „Е, жено, ще обядваме ли?“ Тя отвърнала: „Да, време е.“ Тогава Дзепа рекъл: „Спинелочо отиде да обядва с някакъв свой приятел и жена му е сама. Я се покажи на прозореца и я викни да дойде да обядва с нас.“ Жена му, която била станала много послушна, защото се бояла за живота си, направила каквото той и казал.

Като разбрала, че мъжът й няма да се прибере за обед, жената на Спинелочо склонила на увещанията на съпругата на Дзепа и дошла у тях. Щом влязла, Дзепа я посрещнал най-любезно, хванал я приятелски за ръката, пошепнал на жена си да се прибере в кухнята, а после отвел съпругата на Спинелочо в стаята; когато влезли, той веднага се обърнал и заключил вратата отвътре. Тогава жената възкликнала: „Дзепа, какво значи това? Затуй ли ме накарахте да дойда тук? Нима такава е вашата обич към Спинелочо, нима такова е приятелството, което изпитвате към него?“ А Дзепа, който продължавал да я държи за ръката, я дръпнал по-близо до сандъка, където бил затворен нейният мъж, и отвърнал: „Жено, не се вайкай, ами чуй какво ще ти кажа! Аз обичах и продължавам да обичам Спинелочо като роден брат, но вчера (въпреки че той още не знае за това) открих, че доверието, което имах в него, е довело дотам, че той спи с жена ми така, както спи с тебе; понеже го обичам, аз не желая моето отмъщение да бъде различно от нанесената ми обида: той облада жена ми, аз искам да обладая тебе. И да не се съгласиш, пак ще трябва да му отмъстя; и понеже не възнамерявам да оставя тази обида ненаказана, мога така да го наредя, че и ти, и той ще има да ме помните цял живот.“

Като чула тия негови слова и изслушала уверенията му, жената рекла: „Мой Дзепа, щом аз трябва да понеса отмъщението, добре, но гледай така да наредиш работата, че да не трябва да се карам с жена ти заради онова, дето ни предстои да сторим сега, защото аз искам да живея с нея в мир и разбирателство въпреки всичко, което ми е причинила.“ Дзепа отвърнал: „Ще го направя, не се безпокой, а освен това ще ти подаря такъв хубав накит, какъвто никога не си притежавала.“ После я прегърнал, почнал да я целува, накарал я да се излегне на сандъка, където бил затворен нейният мъж, и се забавлявал с нея колкото ой искал, а и тя с него.

Докато лежал в сандъка, Спинелочо чул всичко — и словата на Дзепа, и отговора на жена си, а след това и буйния тревизки танц 93 93 Тревизки танц — в Средновековието Тревизо и областта му са били известни с безгрижния си и разпуснат живот. , който се разиграл над главата му; отначало му се сторило, че ще умре от мъка и ако не се боял от Дзепа, той, макар и да бил затворен, щял да наругае най-яростно жена си. Но после, като се сетил, че пръв той постъпил нечестно, решил, че Дзепа има пълното право да върши, каквото вършел сега; и като си спомнил, че той винаги се отнасял с него човешки и приятелски, Спинелочо решил да му стане още по-голям приятел от преди, ако Дзепа пожелае. А Дзепа, след като се забавлявал с жена му до насита, слезнал от сандъка и когато тя поискала да й даде обещания накит, отключил вратата на стаята и викнал жена си; тя дошла, усмихнала се и казала само следното: „Мадона, вие ми го върнахте тъпкано.“ Дзепа й заповядал: „Я отвори сандъка!“ Тя изпълнила нареждането му и Дзепа показал Спинелочо на неговата съпруга.