Джовани Бокачо - Декамерон

Поговорили си те надълго и нашироко, след което ратаят вдигнал дамата на гръб, защото тя не можела да ходи, и я изнесъл благополучно от кулата; клетата слугиня тръгнала след тях и понеже стъпила невнимателно на стълбата, подхлъзнала се, паднала, счупила си крака в бедрото и усетила такава силна болка, че заревала като лъвица. Ратаят оставил дамата на поляната и се върнал да види какво се е случило със слугинята; като разбрал, че си е счупила крака, той я пренесъл до поляната и я сложил да легне до дамата. Когато пък дамата видяла, че към сполетелите я вече беди се прибавило и счупеното бедро на тази, от която очаквала да й помогне най-много от всички, тя била налегната от безкрайна мъка и започнала така жално да плаче, че ратаят не само не успял да я успокои, ами и самият той се разридал. Но слънцето вече залязвало и за да не ги завари нощта, ратаят, по нареждане на опечалената дама, отишъл до дома си, викнал братята и жена си, взел една дъска и се върнал с тях; те сложили слугинята на дъската и я отнесли в къщата; ратаят дал на дамата малко студена вода, поободрил я с няколко ласкави слова, вдигнал я на гърба си и я пренесъл в нейната стая; жена му пък й дала да хапне чорбица с препечен хляб, съблякла я и я сложила да си легне, след което се разпоредили да откарат още през нощта дамата и слугинята й във Флоренция, което и направили.

Дамата, нали била майсторка да извърта и да лъже, измислила цяла басня, нямаща нищо общо с истината, за това, което се било случило с нея и със слугинята, и уверила своите сестри и братя, пък и всички други, че станалото с тях било дело на разпи дяволски заклинания и магии. Повиканите лекари дошли веднага и успели да излекуват дамата от силната треска и от раните й, но тя изпитала големи болки и много се мъчила, тъй като на няколко пъти кожата й се полепвала по чаршафите на постелята; лекарите изцерили и счупеното бедро на слугинята. Вследствие цялата тази история дамата забравила своя любовник и оттогава насетне започнала да се пази най-благоразумно и от подигравки, и от любов, а ученият младеж, като научил, че и слугинята си е счупила крака, решил, че си е отмъстил както трябва, задоволил се с това и престанал да говори по тоя въпрос, та ето какво сполетяло неразумната млада дама заради нейните подигравки; тя се опитала да се присмее над учения младеж така, както би се подиграла с всеки Друг, без да съобрази, че мъжете, не казвам всички, но повечето от тях, знаят много добре къде е на дявола опашката. Затова, мили мои дами, гледайте да не се подигравате с мъжете и най-вече с учените.

Двамина другаруват; единият спи с жената на другия, но той забелязва това, с помощта на жена си затваря любовника й в един сандък и докато оня лежи вътре, той се забавлява с неговата съпруга върху сандъка.

Тягостно и мъчително било на дамите да слушат за патилата на Елена, но въпреки че осъдили постъпката на учения младеж като крайно сурова, дори жестока, те се отнесли към дамата с твърде умерено съчувствие, защото сметнали, че макар и възмездието да било прекомерно, тя си получила каквото заслужавала. Понеже Пампинеа била стигнала до края на разказа, кралицата заповядала на Фиамета да продължи, а тя й се подчинила на драго сърце и започнала така:

— Мили дами, тъй като ми се струва, че вие останахте малко потресени от суровостта, проявена от оскърбения учен младеж, аз мисля, че няма да е зле да поуспокоя възбудените ви духове с нещо по-приятно; поради това бих искала да ви разкажа накратко за един млад човек, който хем приел нанесената му обида с по-голямо благодушие, хем си отмъстил за нея с повече умереност. От тази новела ще разберете, че е предостатъчно човек да си връща толкова, колкото трябва, и че рече ли да си отмъщава за нанесеното му оскърбление, отмъщението му не бива да превишава онова, дето се полага заради претърпяната обида.

И така, вие трябва да знаете, че както съм слушала да разправят, едно време в Сиена живели двамина заможни младежи от добри семейства от народа; единият се казвал Спинелочо ди Тавена, а другият се наричал Дзепа ди Мино. Те били съсеци и живеели в Камолия, другарували непрекъснато и както личало по всичко, обичали се като братя, че и повече; и двамата били женени, а жените им били големи хубавици. Добре, ама станало така, че Спинелочо, който се отбивал често в дома на Дзепа и когато той ся бил в къщи, и когато отсъствувал, толкова се сближил с жената на Дзепа, че почнал да спи с нея и двамата я карали така доста време, преди някои да се досети каква е работата. Не щеш ли, един ден Спинелочо дошъл да потърси Дзепа, който си бил у дома, без да знае жена му. Затова тя отвърнала, че мъжа й го няма, а Спинелочо побързал да се качи горе, влязъл в салона, видял, че освен дамата там нямало никой друг, прегърнал я и почнал да я целува, а тя му отвърнала със същото. Дзепа видял всичко, но не се обадил, а се скрил и зачакал да разбере какво ще стане по-нататък; и наистина не минало много време и той видял, че Спинелочо и жена му, както били прегърнати, влезли в стаята и заключили вратата. Той много се ядосал, но като съобразил, че и шум да вдигне, и друго да направи, пак няма да измие нанесената му обида, а ще си навлече още по-голям срам, почнал да размишлява какво да стори, за да си отмъсти така, че хем никой нищо да не узнае, хем самият той да бъде удовлетворен и да се успокои. Мислил, мислил, най-сетне измислил и останал в скривалището си толкова време, колкото Спинелочо прекарал с жена му.