Джовани Бокачо - Декамерон

След като се предрешил по тоя начин, Буфалмако се отправил към новия площад при „Санта Мария Новела“, а Бруно тръгнал след него, за да види какво ще стане по-нататък. Щом забелязал магистъра, Буфалмако се разскачал насам-натам из площада, почнал да пухти, да ръмжи и да реве като бесен. Като чул и видял цялата тая работа, лекарят се разтреперил като лист и косата му се изправила от страх, защото той бил по-страхлив и от жена, дори по едно време си помислил колко по-хубаво щяло да бъде, ако сега се намирал не на това място, а пред вратата на своя дом; но нали бил вече дошъл, той положил не малко усилия, за да си вдъхне смелост — толкова голямо било желанието му да зърне всичките тия чудеса, за които му били говорили.

Буфалмако полудувал и беснял известно време, а после (както били обяснили и на лекаря) се престорил, че бесът му е преминал, пристъпил към гробницата, върху която стоял магистърът, и се спрял пред него. Магистърът треперел от страх и се колебаел какво да стори — дали да слезне, или да си остане където е. Най-сетне, понеже се боял да не би, ако не го възседне, звярът да направи нещо още по-лошо, станало така, че новият страх прогонил първия, магистърът слезнал от гробницата и прошепнал: „Бог да ми е на помощ“, яхнал звяра, и както му било казано, скръстил ръце на гърдите си, продължавайки да трепери от страх. Тогава, пълзейки на четири крака, Буфалмако потеглил бавно към „Санта Мария дела Скала“ и го докарал чак до манастира на монахините от Риполи. По онова време на същата улица се намирали много ями, в които селяните събирали графиня Чивилари, за да торят нивите си. Щом наближил това място, Буфалмако пристъпил към една от ямите и като издебнал удобно време, поставил ръка под крака на лекаря, изметнал се и го хвърлил с главата напред право в ямата; после отново заскачал, почнал да ръмжи и да беснее и тръгнал покрай „Санта Мария дела Скала“ към поляната Онисанти, където го очаквал Бруно, който бил избягал чак там, защото не можел да си сдържа смеха; двамата почнали да се превиват от смях и да гледат отдалеч какво ще направи цопналият в лайната лекар.

Месер лекарят, като разбрал в каква мръсотия е попаднал, се опитал да стане и да се измъкне от ямата; хлъзгал се, падал, ставал и след като глътнал няколко драхми 104 104 Драхма — в случая е употребена като остаряла аптекарска мярка за тегло, равна на 3,732 грама. нечистотии, той все пак успял да излезе от ямата, с много жалък и печален вид и без наметалото си, което останало в мръсотията. После се поизчистил с ръце колкото могъл и понеже не знаел какво друго да предприеме, решил да се прибере у дома си; върнал се и почнал да чука на вратата, докато не слезли да му отворят.

Той влязъл у дома си целият потънал в смрад и още преди да хлопне вратата след себе си, Бруно и Буфалмако довтасали, за да разберат как ще го посрещне жена му; наострили слух и чули как жена му почнала да го ругае, сякаш бил най-последният негодник: „Така ти се пада! Ходил си при някоя друга жена, затова си се изконтил в пурпурната си дреха. Нима аз не ти стигам? Та аз бих могла да задоволя цяло село, какво остава за теб! Де да те бяха удавили там, дето са те хвърлили — там ти е мястото на теб! Я го виж ти: хем почитан лекар, хем си има жена, а седнал да ми скита нощно време по чужди жени!“ Тя го ругала с подобни и много други слова чак до полунощ, а в това време лекарят накарал да го измият целия — от главата до петите.

На другата сутрин Бруно и Буфалмако нарисували по цялото си тяло под дрехите синина до синина, като от побой, и отишли да навестят лекаря, който бил вече станал от постелята; още с влизането те усетили, че къщата е пълна с воня, защото още не всичко било изчистено така, че да не издава никакъв смрад. Щом научил, че са дошли, магистърът излязъл да ги посрещне и ги поздравил: „Дал Бог добро.“ Бруно и Буфалмако, както се били уговорили, се престорили на страшно ядосани и отвърнали: „Да, ама ние не ще ви пожелаем такова нещо; напротив, ние молим Господ Бога да ви прати най-големи беди, да загинете от меч, понеже сте най-безчестният човек и най-големият предател измежду всички люде на тоя свят; ние се постарахме да ви доставим и чест, и удоволствие, а по ваша вина за малко не ни претрепаха като кучета. Заради вашето безчестие нощес ни хвърлиха толкова тояги бой, че с много по-малко удари от тия, дето изядохме, едно магаре ще стигне чак до Рим; да не говорим за това, че ни заплашваше опасността да ни изхвърлят от дружината, където се канехме да ви представим. Ако не ни вярвате, погледнете само на какво са заприличали телесата ни.“ Те се разгърдили в полумрака, показали му намазаните си със синя боя гърди и побързали да се загърнат.