Джовани Бокачо - Декамерон

Той бил донесъл със себе си три изящни, скъпи костюма, подарени му от други властелини, за да се представи както трябва на празника; но тъй като стопанинът на странноприемницата настоявал да му се плаща, наложило се Бергамино да му даде единия костюм; после, понеже продължил престоя си, заложил и втория; след това продължил да се храни за сметка на третия, като мислел да остане, докато му стигнат парите, а после да си отиде. Но един ден, когато вече ядял за сметка на третия си костюм, Бергамино решил да направи следното: явил се пред месер Кане тъкмо когато той обядвал и застанал пред него с твърде опечален вид.

Като го видял, месер Кане — подтикван повече от желанието да го поизмъчи, отколкото да се развлече с някоя от неговите остроумни шеги — се обърнал към него със следните слова: „Какво ти е, Бергамино? Защо си така опечален? Я ни разкажи нещо!“ Тогава, без ни най-малко да се замисля — но сякаш дълго време преди това бил обмислял как да постъпи, — Бергамино, за да си оправи работите, разказал веднага следната новела:

„Вие сигурно знаете, господарю мой, че Примас познавал много добре латински и че нямало по-блестящ и по-остроумен стихотворен от него; благодарение на тия си достойнства той станал толкова знаменит, така се прочул, че макар и да не го познавали лично навсякъде, трудно можело да се намери човек, който да не го знае по име, да не знае кой е Примас. Ето какво се случило с него: веднъж, като бил в Париж и изпаднал в нищета — в каквато повече и живеел, защото заможните люде не ценели кой знае колко неговите достойнства, — той чул да разказват за някой си абат дьо Клюни, който минавал за най-богатия и с най-големи доходи прелат в цялата Църква Божия, с изключение на папата. Слушал той да приказват какви ли не чудесии за неговата щедрост и великолепие, че в неговия двор се уреждали непрекъснато празненства, че ако човек попаднел там, докато абатът се храни, не отказвали никому — стига той да си поиска — ни ядене, ни пиене.

Като чул това Примас, който обичал да се среща с видни хора и сановници, решил да отиде и да се увери с очите си в щедростта на този абат и запитал дали той живее далеч от Париж. Обяснили му, че абатът живее в имението си, на шест мили от. града. Примас си направил сметка, че ако потегли рано сутринта, ще пристигне тъкмо на обед. Помолил да му покажат пътя и тъй като не намерил друг човек, който да върви в същата посока, уплашил се да не се обърка и да не попадне другаде, където трудно би могъл да намери нещо за хапване; затова, за да не остане без храна, за всеки случай решил да вземе със себе си три хляба, като си мислел, че вода (макар и да не я обичал кой знае колко ще намери навсякъде. Напъхал хлябовете в пазвата си и тръгнал; имал щастие, не сбъркал пътя и тъкмо преди обед стигнал там, където живеел абатът. Примас влязъл в имението, почнал да го разглежда и като видял множеството наредени трапези, големите приготовления в кухнята и всичко останало, което било потребно за ядене, си рекъл: «Тоя абат наистина е много щедър, както се разправя». Повъртял се още малко, поразгледал това-онова и станало време за обед; сенешалът на абата наредил да донесат вода за миене на ръцете, а после посочил всекиму къде да седне.

Случило се така, че мястото на Примас се паднало течно срещу вратата, откъдето абатът трябвало да влезе в трапезарията. В този двор бил установен следният обичан: докато абатът не седнел на трапезата, на другите маси не слагали ни вино, ни хляб, ни никакво ядене и пиене. След като трапезите били наредени, сенешалът пратил да съобщят на абата да заповяда, че обедът е готов. Абатът наредил да отворят вратата на покоите му, за да влезе в трапезарията, тръгнал, огледал се и първият човек, когото зърнал, бил бедно облеченият Примас, когото той не познавал.

Щом го видял, в главата му преминала лоша мисъл, каквато дотогава и на ум не му била идвала: «Я виж ти на какви хора давам да ядат!» Върнал се обратно в покоите си, наредил да затворят вратата и запитал онези, които го съпровождали, дали някой от тях познава скитника, дето седи там, точно срещу вратата. Всички отвърнали че не го познават. От ходенето Примас бил огладнял здравата, пък и не бил свикнал да пости; той почакал малко и като видял, че абатът не идва, измъкнал от пазвата си един от трите хляба, които носел със себе си, и почнал да яде. Като изчакал да мине малко време, абатът заповядал на едного от прислужниците да види дали Примас си е отишъл. Слугата отвърнал: «Не, месер, той е още тук и яде хляб; а това показва, че го е донесъл със себе си». Тогава абатът рекъл: «Щом си носи, да си го яде, а от нашия хляб днес залък няма да получи». Искало му се Примас сам да си тръгне, защото мислел, че ще бъде неприлично от негова страна, ако го изгони. След като изял хляба и видял, че абатът никакъв не се вестява, Примас наченал втория хляб; абатът бил уведомен и за това, защото наредил пак да проверят дали Примас не си е отишъл вече.