Джовани Бокачо - Декамерон

След като поотпочинал в определените за случая покои, подредени с всичко, каквото подобава на височайша особа като него, и настанало време за обед, кралят и маркизата седнали на отделна трапеза, а останалите придворни били поканени на други маси и зависимост от техния сан. Блюдата следвали едно след друго, а великолепните скъпи вина доставили най-голямо удоволствие на краля, който от време на време хвърлял ласкави погледи към прелестната маркиза. По след известно време кралят забелязал, че многобройните метни, които му поднасят, макар и разнообразни, всичките са приготвени само от кокошки и от нищо друго. И той се зачудил немалко, защото му било добре известно, че този край е богат с дивеч; кралят си помислил също, че след като дамата била предизвестена за неговото посещение, тя е имала достатъчно време да заповяда на хората си да отидат на лов.

По въпреки че бил озадачен, кралят все пак решил да не прекалява, а да заговори маркизата само но повод нейните кокошки. Той се усмихнал и я запитал: „Мадона 22 22 Мадона , мона — нарицателно за благородна дама или дама с по-високо обществено положение, както и обръщение към нея. „Мона“ е съкратена форма на мадона. , нима в този край отглеждате само кокошки без нито един петел?“ Маркизата схванала съвсем ясно въпроса и като си помислила, че сам Господ Бог й праща сгоден случай да изрази своите разсъждения, обърнала се смело към краля и отвърнала: „Не, господарю мой, но и тукашните жени, макар да се различават малко по облеклото и по достойнствата си от другите, са създадени така, както навсякъде другаде.“

Като чул това, кралят разбрал съвсем ясно и повода за обяда от кокоши ястия, и скрития смисъл на казаните от маркизата слова; той се убедил, че с жена като нея напразно ще си губи времето и че за насилие и дума не може да става; разбрал също, че както изпървом постъпил неразумно, пламвайки от любов по нея, така сега трябвало да се покаже мъдър и да запази честта си, потушавайки обзелото го не за добро желание.

Понеже се страхувал от отговорите на маркизата, той престанал да се шегува и довършил обеда си вече без всякаква надежда. После побързал да си тръгне, желаейки по този начин да прикрие непочтената цел на своето посещение; и като благодарил на маркизата за оказаната му чест и призовал над нея Божията закрила, отправил се към Генуа.

С няколко остроумни слова един мъж разобличава подлото лицемерие на монасите.

Всички похвалили добродетелта на маркизата и остроумния урок, даден от нея на френския крал; после Емилия, която седяла до Фиамета, по нареждане на кралицата смело започнала:

— Аз пък ще ви разкажа как един почтен мирянин взел на подбив алчността на един монах с няколко колкото духовити, толкова и достойни за похвала слова.

И така, мили момичета, неотдавна в нашия град живял монах минорит 23 23 Минорит — монах от католически орден, чиито членове се наричат „малки братя на Христа“. , инквизитор на нечестивата ерес; макар и да се стремял — както всички те правят — да се представя за благочестив и ревностен крепител на вярата Христова, той все гледал да издири не толкова людете, които нехаят за верските си задължения, а ония, дето имат добре натъпкани кесии. Придържайки се най-усърдно към това правило, веднъж монахът попаднал случайно на един почтен човек, който обаче имал повече пари в кесията, отколкото ум в главата; тоя човек — не защото не бил верующ, а най-вероятно защото си бил посръбнал и поразвеселил — един ден се изпуснал пред дружината си: „Имам такова хубаво вино, че и сам Христос не би отказал чашка от него.“

Съобщили това на инквизитора, а той, щом узнал, че човекът притежава обширни имения и пълна кесия, побързал cum gladiis et fustibus 24 24 „… cum glaiis et fustibus“ — „с мечове и тояги“ (от евангелието на Лука). да го извика на съд под най-сурово обвинение, с намерение по-скоро да напълни джобовете си с флорини, а не да намали неверието на обвиняемия, както и станало. Той го извикал и го запитал дали е вярно това, що се говори срещу него. Човекът отвърнал, че е вярно и разказал каква била работата. Благочестивият инквизитор — голям поклонник на свети Йоан Златоуст 25 25 „… почитател на свети Йоан Златоуст“ — т.е. почитател на парите; по времето на Бокачо флорините били изсичани с образа на свети Йоан. — го смъмрил: „Значи, ти си казал, че Христос е пияница, че е любител на хубавите вина, като че ли той е някакъв си там Чинчилионе или някой от вашата дружина от пияници, дето все по кръчмите кисне. А сега си седнал да хленчиш най-смирено и искаш да кажеш, че било дребна работа, така ли? Не е така, както си мислиш: речем ли да постъпим според задълженията си, ще трябва да те пратим на кладата — това заслужаваш.“ И му наговорил още много такива приказки и го заплашвал, сякаш клетият човек бил епикуреец, отричащ безсмъртието на душата; за кратко време така успял да го сплаши, че нещастникът възложил на неколцина посредници да намажат ръцете на монаха с порядъчно количество от маста на свети Йоан Златоуст (която много помага против заразната като чума алчност на духовниците, особено на монасите минорити, дето не смеят да пипнат пара с ръка), та да прояви по-голямо милосърдие към него. И употребил толкова от тая мас — а тя направо е чудодейна, макар Гален да не я споменава нито в едно от своите медицински съчинения, — че кладата, с която го заплашвали, била милостиво заменена с наказанието да носи пришит на гърдите си кръст; и за да се отличава по-добре, сякаш той трябвало да потегля на презморски кръстоносен поход, лепнали му жълт кръст на черен плат.