Джовани Бокачо - Декамерон

Това се харесало на Руберто и той почнал често да прескача до дома й, като понякога успявал да бъде с нея, а понякога — не. Двамата продължили да си служат с таи хитрост, ала за беда една нощ, докато жена му сияла, Аригучо протегнал крак и закачил случайно канапа; после го напипал, видял, че е вързан за палеца на крака на жена му и си рекъл: „Тая работа хич не ми се вижда чиста.“ Проследил канапа, забелязал, че се спуска през прозореца, и се уверил в своето предположение; затова го отрязал внимателно, вързал го за крака си и зачакал да види какво ще стане по-нататък.

Малко след това Руберто пристигнал, дръпнал канапа, както правел и друг път, и Аригучо го усетил; но той не бил завързал добре канапа за палеца си, а Руберто го издърпал толкова силно, че го изтеглил и изтълкувал това като знак да почака; така и направил. Аригучо побързал да стане, грабнал оръжието си и се спуснал към входната врата, за да разбере кой е дръпнал канапа и да му даде да се разбере. Макар и търговец Аригучо бил смел и силен мъж; като стигнал до вратата, той започнал да я отключва, но не така тихо и предпазливо, както правела жена му, затова Руберто, който чакал отвън, щом чул шума, решил (както и било), че самият Аригучо е слезнал да отваря вратата, поради което хукнал да бяга, а търговецът се спуснал да го гони. Руберто избягал доста далеч, но тъй като и той бил въоръжен, спрял се, измъкнал шпагата си и приел боя: единият нападал, другият се защищавал.

Когато Аригучо отворил вратата на стаята, дамата се събудила и като видяла, че канапът, който тя вързала за палеца си, е отрязан, веднага се досетила, че измяната й е разкрита; а щом разбрала, че Аригучо е хукнал да преследва Руберто, скочила от леглото и предполагайки какво може да я сполети, извикала слугинята си, която била в течение на цялата работа; убедила я да легне вместо нея в леглото и я замолила да не се обажда и да понася най-търпеливо ударите, ако Аригучо почне да я бие, пък после тя така щяла да й се отплати, че нямало да има за какво да съжалява. Дамата загасила свещта, която горяла в стаята, излязла, притаила се в едно отдалечено място на къщата и зачакала да види какво ще стане.

Когато Аригучо и Руберто почнали да се бият на улицата, съседите се събудили, станали и почнали да ги ругаят; Аригучо се изплашил да не го познаят и се прибрал у дома си гневен и сърдит, без да успее да стори нещо на младежа, нито пък да го разбере кой е. Втурнал се в стаята и викнал яростно: „Къде си, блуднице? Аха, загасила си свещта, за да не те намеря, но това няма да те спаси!“ Доближил се до леглото, хванал слугинята, мислейки, че е жена му, почнал да я рита и бие и тя изяла толкова ритници и юмруци, че била покрита цялата със синини; накрая й отрязал косата и продължил да я обсипва с най-обидните думи и ругатни, които могат да се кажат на покварена жена. Слугинята плачела, та се късала — нали имало защо, и от време на време се обаждала: „Олеле! Милост, за бога!“ или „Стига!“ Тя се задавяла от плач, а Аригучо бил заслепен от гняв, затова не можал да познае, че това не с гласът на неговата съпруга, а на друга жена. След като я пребил от бой и — както казах — отрязал косата й, той й викнал: „Блуднице! Няма какво повече да се разправям с тебе, ами ще отида при твоите братя и ще им разкажа какви благопристойни дела вършиш; а те да дойдат, да направят каквото сметнат, че ги задължава тяхната чест и да те отведат оттук, защото в тая къща за теб вече няма място.“ След като изрекъл тия слова, той излязъл от стаята, заключил я отвън и напуснал къщата.

Мадона Сизмонда чула всичко и щом разбрала, че мъжът й не е в къщи, отворила вратата, запалила свещта и отишла при слугинята, която била пребита от бой и продължавала да стене и ридае; успяла да я поутеши, завела я в стаята й, разпоредила се да я гледат и се грижат за нея, но така, че никой нищо да не разбере; после я възнаградила богато от кесията на самия Аригучо и слугинята останала предоволна. След като оправила слугинята, дамата се върнала в спалнята, побързала да оправи леглото, прибрала всичко и подредила стаята така, сякаш тая нощ никой не бил спал в нея; запалила светилника, облякла се, оправила се и тя, сякаш изобщо не си била лягала, запалила една лампа, взела някакви свои дрехи, седнала на горния край на стълбата и почнала да шие, очаквайки да види какво ще стане по-нататък.

В това време Аригучо, след като излязъл от къщи, хукнал към дома, където живеели братята на жена му, почнал да чука и да блъска по вратата, докато най-сетне слезли да му отворят. Щом разбрали, че е пристигнал Аригучо, братята на жена му — а те били трима — и майката на мадона Сизмонда станали, заповядали да запалят свещите и излезли да го посрещнат, като го запитали какво се е случило, та е дошъл съвсем сам по това време. Аригучо им разказал всичко от начало до край, като започнал от случайно открития от него канап, вързан за палеца на крака на мадона Сизмонда, и свършил с това, което бил разкрил и направил; а за да им докаже какво е сторил, взел, че им подал косата, която той мислел, че е отрязал от жена си; после ги подканил да дойдат да си я приберат и да постъпят както решат, че изисква собствената им чест, защото той нямал никакво намерение да я държи повече у дома си.