Джовани Бокачо - Декамерон

Като чули разказа на Аригучо, братята на жена му много се ядосали, понеже помислили, че той им е казал самата истина; закипели от яд и злоба и решили хубаво да я наредят, затова заповядали да запалят факлите и тръгнали с Аригучо. Но майка им, като разбрала какво става, тръгнала след тях, разплакала се и почнала да моли ту единия, ту другия, ту третия да не бързат да вярват на такива работи, без да проверят и се уверят дали е истина, защото мъжът на Сизмонда може да й се е разсърдил за друго, да се е отнесъл зле с нея, а пък сега да я клевети, за да се оправдае; тя се чудела как е могло да се случи такова нещо, след като познавала много добре дъщеря си — нали я възпитавала от най-ранното й детство, и изприказвала още много други подобни приказки.

И тъй, стигнали до дома на Аригучо, влезли и почнали да се качват по стълбата. Като чула, че идват, мадона Сизмонда запитала: „Кой е там?“ Единият от братята се обадил: „Ей сега ще разбереш, негоднице!“ А мадона Сизмонда възкликнала: „Какво значи това? Спаси, господи!“ После станала и казала: „Добре сте дошли, братя мои, какво ви е накарало да дойдете и тримата по това време?“ Като видели, че седяла и шиела, а по лицето й нямало никакви следи от побой (нали Аригучо им разправил, че я пребил от бой), те се позачудили, успели да овладеят гнева си и я запитали какво се е случило, та Аригучо е дошъл да се оплаква от нея; сетне я заплашили, че ако не им каже истината, зле ще си изпати. Дамата отвърнала: „Не разбирам какво трябва да ви обяснявам, не знам и за какво Аригучо ви се е оплаквал от мен.“ Аригучо, като я видял, останал като вцепенен, защото си спомнял много добре, че я ударил по лицето най-малко хиляда пъти, че цялата, я изпощипал и изподраскал и какво ли не още, а сега тя изглеждала така, сякаш нищо не се е случило.

Братята й разправили набързо какво им казал Аригучо за канапа, за боя и за всичко останало. Тогава дамата се обърнала към Аригучо: „Боже господи! Какво чувам, мъжо? Защо сам се опозоряваш, като искаш да ме представиш за блудница, каквато не съм, а себе си да изкараш лош и жесток, какъвто не си? Та ти тая нощ не спа в къщи, значи, и с мен не си спал. Кога си ме бил? Аз нищо не си спомням.“ Аригучо изръмжал: „Как така, негоднице, нали заедно си легнахме? Нали, след като подгоних твоя любовник, се върнах тук, нали те пребих от бой, нали ти отрязах косата?“ Жена му отвърнала: „Нощес ти не спа в къщи. Но да не говорим за това, тъй като освен моите думи не разполагам с други доказателства; да видим друго: ти каза, че си ме бил и че си ми отрязал косата. Ти не си ме бил; и ти, и всички, дето сте тук, можете да видите има ли по мен следи от побой, или не; пък и не бих ти препоръчала да се осмеляващ да вдигнеш ръка срещу мен, защото, кълна се в кръста господен, ще ти издера очите. Доколкото знам и доколкото видях, ти дори и косата ми не си рязал; да не би да си го направил, без да усетя? Я да видя дали е отрязана, или не?“ Тя смъкнала воалите от главата си и показала, че косата й не е пипната.

Когато братята и майката чули и видели всичко, обърнали се към Аригучо с думите „Какво ще кажеш за това, Аригучо? По то е съвсем различно от онова, което кача, че си направил, когато дойде в нашия дом; как ще докажеш и другите работи?“ Аригучо стоял като гръмнат, искало му се да каже нещо, но като видял, че се надявал да докаже едно, а излязло друго, не се решавал да заговори. Тогава жена му се обърнала към братята си и рекла: „Братя мои, аз виждам, че той сам иска да направя нещо, което иначе никога не бих се осмелила да извърша, сиреч да ви разкажа за всичките му жалки и недостойни дела и постъпки; но ще го направя. Напълно съм убедена, че това, което ви е разказал, се е случило с него, и ще ви обясня как; слушайте внимателно. Тоя почтен човек, за когото за голямо мое нещастие ме омъжихте, който се нарича търговец, който би трябвало да бъде и който иска да минава за по-трезв от монасите и по-благопристоен от невинна девойка, почти всяка вечер се напива по кръчмите и скита ту с тая, ту с оная развратница; а мен принуждава да го чакам до полунощ, че понякога и до зори, така както ме заварихте тая сутрин. Сигурна съм, че той се е напил здравата, след това е легнал с някоя от ония никаквици, а като се е събудил, е видял канапа, вързан за крака на блудницата, след което е извършил всичките си подвизи, за които ви е разказвал; после се върнал обратно, пребил я от бой, отрязал й косата и преди да дойде на себе си, е помислил (убедена съм, че и сега той продължава да си въобразява), че е извършил всичко това с мен. Ако се вгледате внимателно в лицето му, веднага ще разберете, че все още е полупиян. Въпреки всичко, което е казал против мен, аз ви моля да се отнесете към него като с пиян човек и да му простите, както и аз му прощавам.“