Джовани Бокачо - Декамерон

Леонето, който слушал и треперел от страх, защото наистина се бил изплашил здравата, излязъл от мястото, където се криел. Рицарят го запитал: „Какво се е случило между теб и месер Ламбертучо?“ Младежът отвърнал: „Нищо, месер, аз съм твърдо убеден, че той или не е с всичкия си, или се е припознал, понеже, щом ме видя на пътя, недалеч от вашия дворец, измъкна кинжала си и се нахвърли връз мен с думите: «Умри, предателю!» Аз не го запитах защо прави така, ами си плюх на петите и хукнах насам, където се спасих благодарение на Бога и на тази дама.“ Тогава рицарят казал: „Сега се успокой, аз ще те заведа до вас здрав и читав, а ти гледай да разбереш защо се е нахвърлил върху теб.“

После поканил младежа на вечеря, качил го на един кон и го придружил чак до дома му във Флоренция. А младежът, следвайки напътствията на дамата, още същата вечер се срещнал тайно с месер Ламбертучо, двамата се разбрали и въпреки че дълго време след топа тая случка не слизала от устата на хората, рицарят не успял да се досети за измамата на своята съпруга.

Лодовико се обяснява в любов на мадона Беатриче; тя накарва мъжа си Егано да се облече в нейните дрехи и го изпраща в градината, след което спи с Лодовико; после Лодовико отива в градината и набива Егано.

Цялата дружина похвалила като чудесна находчивостта на мадона Изабела, за която разказала Пампинеа; но Филомена, на която кралят наредил да продължи, казала:

— Любезни дами, може би греша, но аз мисля, че находчивостта, за която ще ви разкажа сега, заслужава не по-малка похвала.

Вие трябва да знаете, че на времето в Париж живял някакъв благородник от Флоренция, който бил обеднял; поради това почнал да се занимава с търговия и така му потръгнало, че придобил несметно богатство. От жена си той имал един-единствен син, когото кръстил Лодовико, но тъй като желаел синът му да се числи към благородниците (от каквото потекло и бил), а не да се занимава с търговия, бащата не го пратил в някой склад, а го наредил на служба при френския крал заедно с други благородници, където младежът се научил на много добри обноски и на редица хубави неща.

И така, Лодовико живеел в кралския двор; един ден, когато той и неколцина младежи се събрали да си поприказват, в двора пристигнали неколцина рицари, които току-що се били върнали от Божи Гроб; като разбрал, че младежите разговарят за красавиците на Франция, Англия и на другите страни по света, единият от рицарите се намесил в разговора и заявил, че той бил пребродил целия свят, че бил видял много жени, но никъде не срещнал жена, чиято хубост може да се сравнява с красотата на съпругата на Егано дей Галуци от Болоня, на име мадона Беатриче; другарите му го подкрепили, тъй като й те били ходили в Болоня и били виждали дамата.

Като чул това, Лодовико, който дотогава не се бил влюбвал, пламнал от толкова силно желание да се срещне с тази дама, че престанал да мисли за друго; и тъй като решил да отиде в Болоня, за да види дамата и ако наистина я хареса, да остане в града, излъгал баща си, че иска да пътува до Божи Гроб; ала баща му дълго се колебал, преди да му разреши да потегли натам. Лодовико пристигнал в Болоня под друго име — Аникино — и щастието веднага му се усмихнало; срещнал дамата още на следния ден, на някакво празненство; тя му се сторила много по-красива, отколкото допускал, поради което се влюбил безумно в нея и решил да не си тръгва от Болоня, докато не спечели любовта й.

Той седнал да размишлява как да постъпи и след като отхвърлил всички други начини, решил, че ако се настани като слуга при нейния съпруг — който имал голяма прислуга, — може би ще успее да постигне онова, към което се стремял. Аникино продал конете си, погрижил се да настани слугите си, на които заповядал да се правят, че изобщо не го познават, после станал близък със стопанина на странноприемницата, където бил отседнал, и му подметнал, че би постъпил на драго сърце като слуга при някой знатен човек, стига да намери такъв. Стопанинът отвърнал: „Ти си само за един благородник от нашия град, на име Егано; той има голяма прислуга, но държи всичките му слуги да са така представителни, както си и ти; ще поговоря с него.“ Речено-сторено: отишъл при Егано и веднага уредил работата на Аникино, от което той останал от доволен по-доволен.

След като постъпил на работа при Егано и имал възможност да вижда твърде често жена му, Аникино започнал да служи на господаря си с голямо старание, а той толкова се привързал към Аникино, че без него нищо не предприемал, предоставяйки му и себе си, и управлението на всичките си работи и имоти. Веднъж Егано излязъл на лов, Аникино останал, а мадона Беатриче (която още не се досещала за неговата любов, макар и често да се заглеждала в него, харесвайки го и одобрявайки неговото държане и обноски) го викнала да играят шах. В желанието си да й достави удоволствие, Аникино се оставял да бъде побеждаван и го вършел толкова умело, че дамата се радвала безкрайно. Когато придворните на дамата, след като погледали играта, си отишли и ги оставили сами, Аникино изведнъж въздъхнал дълбоко. Дамата го погледнала и запитала: „Какво ти става, Аникино? Да не би да ти е неприятно, задето печеля?“ Аникино отвърнал: „Не, мадона, причината за моята въздишка е много по-голяма.“ Дамата рекла: „Кажи ми каква е, ако ме обичаш.“ Когато Аникино чул, че жената, която обичал най-много от всичко, го заклела да говори с израза „ако ме обичаш“, въздъхнал още по-дълбоко от преди; поради това дамата отново го замолила да й каже причината за неговите въздишки. Аникино отвърнал: „Мадона, аз много се боя, че ако ви кажа, не ще ви стане приятно; боя се още и от това, че бихте могли да го споделите с друг човек.“ Дамата отвърнала: „Повярвай ми, няма да ми стане неприятно; бъди сигурен, че никому няма да кажа каквото ще ми довериш, освен ако сам не пожелаеш това.“ Тогава Аникино рекъл: „Добре, щом ми обещавате, ще ви кажа.“ И той почнал да й разказва със сълзи на очи кой е, какво е чувал за нея, къде и как се е влюбил в нея и защо е постъпил на работа при мъжа й; а след това я замолил най-покорно, ако е възможно, да се смили над него и да изпълни съкровеното му и пламенно желание; ако ли пък тя не иска да го направи, нека му позволи да остане такъв, какъвто е сега, и да продължава да я обича.