Джовани Бокачо - Декамерон

Затова на следната нощ наредил да го доведат тайно при него и започнал да му говори така: „Чимоне, както боговете даряват най-щедро и великодушно людете с всичко, така и мъдро подлагат на изпитание техните добродетели и достойнства, и ония, които проявяват най-голяма твърдост и постоянство при всички случаи, те удостояват с по-големи почести, като по-достойни. Та именно те, боговете, искат по-сигурно доказателство за твоята смелост, отколкото това, което ти би могъл да проявиш в дома на баща си, за когото знам, че е много богат човек; както съм чувал да се разправя, отначало те ти пратили горестните тревоги на любовта и чрез тях те превърнали от безчувствен скот в човек; след това посредством печалните превратности на съдбата, а сега — чрез мъките в тъмницата, искат да проверят дали твоето мъжество не се е прекършило оттогава, когато ти, макар и за кратко време, си могъл да се радваш на завоюваната от теб плячка; ако твоята смелост и мъжество са останали същите както преди, то знай, че не си получавал по-голяма радост от тая, с която боговете се канят да те дарят сега; а каква ще бъде тя, аз ще ти обясня ей сега, за да можеш да се ободриш и да възвърнеш предишната си смелост. Пазимунд, който ликува заради сполетялото те нещастие и прави всичко възможно да те прати на смърт, гледа да избърза и да се ожени за твоята Ифигения, за да може да се наслаждава на плячката, която благоприятната съдба отначало тикна в твоите ръце, а после се разгневи и ти я отне изведнъж; ако наистина си толкова влюбен, колкото предполагам, лесно мога да си представя твоята мъка, защото и моята не е по-малка; братът на Пазимунд, Ормизд, се кани да ми нанесе подобна обида в същия ден, като се ожени за Касандра, която аз обичам най-много от всичко. За да попречим на тая обида и на несправедливостта на съдбата, самата съдба не ни е оставила друг изход, освен да се опрем на доблестта на нашия дух и на нашите десници, които трябва да грабнат мечовете и с това да ни открият пътя — на теб към повторното, а на мен към първото отвличане на нашите любими; и ако ти наистина искаш да извоюваш твоята любима (не казвам свободата си, понеже ми се струва, че не би желал да бъдеш свободен, без да притежаваш дамата на твоето сърце), то знай, че самите богове я тикат в ръцете ти, стига да ме подкрепиш в това начинание.“

Тия думи възвърнали изцяло духа на Чимоне и той, без да му мисли много, отвърнал: „Лизимах, щом ще получа онова, за което ти спомена, в тая работа няма да имаш по-верен и по-смел другар от мен; затова сам ти реши какво трябва да сторя и ще видиш, че ще отдам всичките си сили, за да го изпълня.“ Тогава Лизимах му казал: „След три дни младоженките ще бъдат въведени за пръв път в дома на своите съпрузи; същия ден, привечер, и ние ще отидем там: ти — с твоите другари, които ще бъдат въоръжени, и аз — с някои мои близки приятели, на които имам пълно доверие; ще откраднем дамите посред пиршеството, ще ги поведем към кораба, който аз съм наредил да приготвят в пълна тайна, и ще убиваме всеки, който се опита да ни попречи.“

Чимоне одобрил плана на Лизимах и се върнал в тъмнината, където прекарал най-спокойно до уречения ден. В деня на сватбата било уредено голямо, великолепно празненство и в дома на двамата братя нямало кътче, където да не царяло празнично веселие. След като се приготвили и Лизимах решил, че е дошло време да пристъпят към действие, той разделил на три групи хората на Чимоне и своите другари, които криели под дрехите си оръжие, като най-напред им говорил доста, за да ги въодушеви да извършат замисленото от него; пратил едната група на пристанището, та да не може никой да им попречи да се качат на кораба, когато стане нужда, а с другите две групи се запътил към дома на Пазимунд; едни от хората си оставил при вратите, за да попречат на всекиго, който би се опитал да ги залости и да не им позволи да излязат, и последван от Чимоне и останалите, тръгнал нагоре по стълбата.

Те се втурнали в залата, където младоженките и много други жени били вече насядали около отрупаните с ястия трапези, обърнали масите, Чимоне и Лизимах грабнали своите любими и ги предали в ръцете на другарите си, като им наредили тозчас да ги отведат на кораба, който чакал на пристанището. Младоженките се развикали и почнали да плачат, а също и всички останали жени и прислугата — изведнъж цялата къща се изпълнила с писъци и ридания. А Чимоне, Лизимах и техните другари измъкнали мечовете си и тръгнали към стълбата, без ла срещат съпротива, тъй като всички се отдръпвали да им сторят път. Като почнали да слизат, срещу тях се спуснал Пазимунд с тояга в ръце, но Чимоне замахнал с все сила и го ударил по главата, отрязвайки я наполовина, и Пазимунд тупнал мъртъв в краката му Притекъл се на помощ и клетият Ормизд, но и той паднал повален от меча на Чимоне; мнозина други се опитали да се приближат, но били ранени или принудени да се оттеглят от другарите на Лизимах и Чимоне. Щом напуснали изпълнения с кръв и писъци, със сълзи и печал дом, те тръгнали рамо до рамо и стигнали заедно с плячката си до кораба, без някой да се опита да им попречи; качили жените на кораба, качили се и те и тъй като към брега, почнали да се стичат множество въоръжени люде, за. да върнат жените, те пуснали веслата на вода. и потеглили весели и доволни по своя път.