Ален Бомбар: Да оцелееш…

„Навърших двайсет и седем години в морето…“

Все пак съдбата се показва благосклонна към мен и ми направи подарък за празника. Въдицата, завързана за една връвчица, се влачеше след лодката. Внезапно една голяма птица, която англичаните наричат sheakwater3 3 Голям буревестник. Тъмнокафява морска птица. Среща се в Атлантическия океан и в Средиземно море. (англ.). Б.пр. и чието френско название още не съм намерил, се спуска към стръвта — летяща риба, без главата. Издърпвам гостенката на борда, малко притеснен да не би клюнът й да пробие гумените цилиндри, и й извих врата.

За първи път в живота си ядях сурова птица, но в края на краищата нали преспокойно си ядем сурово кълцано месо — защо да не ядем тогава и сурова птица? Разделих я на две — едната половина за днес, а другата сложих на слънце, да съхне за следващия ден. Напразно се надявах, че най-после щях да хапна нещо, което да няма вкус на риба. Бях ужасно разочарован. Месото беше превъзходно, но имаше привкус на „морски плод“.

На 28 октомври се случи едно произшествие, което щеше да доведе до печални последствия, но аз не подозирах нищо тогава. Счупих гривната на часовника си, който автоматично се навяваше от движенията на китката. Закачих го с безопасна отпред на пуловера си, мислейки, че ще продължи да се навива и така, но движенията, които правех в лодката, бяха недостатъчни. Скоро той спря и вече беше много късно да го навивам. Ставаше абсолютно невъзможно да определям със сигурност местоположението си спрямо запад, сиреч посоката на островите, до които исках да се добера. Тази случка ми показа колко е неразумно да живея ден за ден, да правя каквото си искам, да не зная предварително какво трябва да върша. Незабавно реших да си направя режим. Мисля, че е извънредно важно човек да бъде господар на действията си, а не роб на случайностите.

Първо, за да скъсам с, единственото и неотменно присъствие на морето, аз бях решил да водя „селски“ живот, сиреч да ставам и да си лягам със слънцето.

Рано сутрин прибирам летящите риби, които, не забелязвайки клопката през нощта, се удряха във ветрилото и падаха върху покрива на палатката ми. Двете най-хубави избирам за закуска. След което, използвайки другите като стръв, ловя около час — достатъчно за дневната ми дажба. Разделям „провизиите“ на две — едната половина за обяд, другата за вечеря.

След риболова идва часът за щателния преглед на лодката; и най-малкото протъркване може да бъде фатално за мен; достатъчно е гръбчето на някоя книга, някоя дъсчица да търкат няколко дни все на едно и също място, за да наранят и пробият гумата, И наистина, след четиридест и осем часа с ужас установих, че само от това, дето съм се облягал на стената на поплавъка, боята се бе олющила. Значи, трябваше да сложа нещо, което да прекрати триенето, защото след боята щеше да се оголи гумираният плат и тогава — прощавай непромокаемост! Прислушвам лодката, долепям ухо до стените й, за да разбера дали не се е появило триене, също както се прислушва сърце, за да се открият „шумове“. Този преглед, палпацията и прислушването неведнъж ми помогнаха да избягна катастрофата. Подобна бдителност трябва да бъде закон за всички корабокрушенци.

Идва редът на половинчасова гимнастика, за да запазя пъргавината на мускулите и ставите. Остава ми да събера две кафени лъжички планктон — средство срещу скорбута, което ми отнема около десет-двайсет минути. Но тъй като всяка мрежа, хвърлена в морето, е и спирачка, аз се изправих пред следната дилема: или да събирам много планктон, за да се изхранвам, но да забавя темпото, или да събирам малко планктон, но да напредвам по-бързо. Реших, че докато рибата е в изобилие, ще приемам планктон само като лекарство — витамин С.

По обяд идва часът за определяне на местоположението. За да постигна задоволителен резултат, половин час преди това правя няколко измервания, защото лодката винаги се клатушка. Въпреки ужасиите трудности, дължащи се на това, че обзорът ми е от ниско, бързо добивам сръчност в тази малка акробатика. Опасността се състоеше в това — да не би да взема гребена на някоя вълна за истинския хоризонт. Вълните бяха много силни, но равномерни, защото нямаше бряг наоколо, който да им влияе. Бях открил периодичността им и знаех, че след шестата или седмата щях да се озова на ви-сок гребен и да се издигна високо над хоризонта.

Следобедът е най-дългата и най-мъчителната част от деня. Трудни часове, без никаква възможност да се скриеш от безпощадното слънце. Посвещавам ги на медицински и интелектуални занимания. В десет часа — пълен лекарски преглед: кръвно налягане, температура, състояние на кожата, на ноктите, на косите, на лигавиците; после — метеорологични наблюдения: температура на водата, температура на въздуха, състояние на въздуха. След туй идва ред на „субективния“ преглед на духа и тялото, упражнения за запаметяване. Най на края развлеченията: музика, четене, превод.