Алекс Болдин: Лъки

— Е, видял си и ти задгранична командировка. — каза Ботка.

— Как ли не! Първата и последната през целия ми досегашен живот. А след това се случи така, че властта на комунистите падна. Едни от тях правеха митинги със знамена, за да укрепят разклатените си партийни редици, а други захвърляха партийните книжки и се вливаха в СДС. Лъки беше от последните. Много бързо се боядиса тоя човек. От червен изведнъж стана син.

Този период от време и информацията за него малко ми се губи но съдбата се изхитри и отново ни събра. С Лъки бяхме минали вече по една две години през хищните зъби на безработицата, така че когато пак се видяхме и двамата бяхме вече служители в една държавна инспекция.

— И Лъки ти беше отново началник! — уточни Генчо.

— Е-и-й, много познаваш! От теб ще стане голям екстрасенз! Пак началник разбира се и първи довереник на директора. Двамата бяха стари „бойни другари“, с проверени от времето връзки и със свирепа нова партийна принадлежност. Времената бяха такива, че във всяка държавна служба имаше по две антагонистични идейни групи, борещи се за надмощие, от старата БКП и от новото СДС. В зависимост от властващото правителство надмощие вземаше ту едната, ту другата група. При един от тези правителствени обрати Лъки и неговият „боен другар“ изгърмяха. По-точно изгърмя „бойния другар“, а Лъки без коментарно последва неговата съдба.

— Как ли се е чувствал? — попита Росето.

— Ами как! Като амбулантен търговец на битака. Гладът го бе принудил да наеме една сергия за продажба на амбулантни стоки и той геройски се опитваше с нейна помощ да преживява по някакъв начин. През съботите, рано сутрин, нарамваше два големи сака и хващаше влака за София. Напълваше ги с дрънкулки в пазара на Илиянци и в понеделник висваше отново край сергията. Неочакван обрат за човек свикнал да бъде началник нали?

— Не му е било леко! — хуманно уточни Генчо.

— Не само на него. И на мен също. Две години и аз бях безработен. Правителствените чиновници решиха, че от държавната служба където работехме няма голяма полза и съкратиха персонала наполовина. Така че без да бъда партийно пристрастен неволно станах поредната изкупителна жертва. Безработица, ей знаете ли какво нещо е това…? Съсипия на качествен човешки ресурс!

Туристите бяха притихнали. Всеки бе опитал от тази благина на демокрацията. В настаналата тишина отчетливо се долавяше сънливия ромон на река Скакавица. Силният огън вече беше прегорял. Огнено червената жарава тлееше и осветяваше в алено лицата на насядалите туристи. Лунният сърп се бе преместил доста на запад досами черната елова гора. Някъде далеч изкряка кукумявка тръгнала на нощен лов.

— Интересен екземпляр е тоя Лъки. — промърмори Симо.

— Повече от интересен. Още не съм разказал за най-интересното.

— И какво е то?

— Ами за изборите.

— Кои? Последните ли?

— Да! Сега нали сме нещо като царство. Хем царство, хем парламентарна република. Уникален европейски експеримент! Цар-министър председател, негова партия гръмко наречена „национално движение“, и един излъган, смазан от мизерия и мафиотски тормоз народ. Как стана това, не мога да го проумея. Все си мисля, че такива като Лъки са неизкореними.

— Защо? Какво общо има Лъки? — неосведомено запита Ботка.

— Тук е целият майтап. Лъки стана царски човек. Срещам го веднъж на улицата. Спираме се, ръкуваме се, а той ми пъха в ръката малко календарче с цветния лик на Царя. „Тук е истината, казва. Сега през юли ще вземем властта.“

— Най-напред не му повярвах. Уви, прав е бил. Идва една вечер у дома и ми казва, „Емо дай да презапишем един филм.“ — Какъв филм го питам. „Ще видиш! Ти нали имаш видео? Аз ще донеса моето и ще го презапишем.“

— Донесе Лъки видеото и започнахме презаписа. Гледам аз филма и не вярвам на очите си. Сцената на действие е местната черква. Сценичните лица, един пеещ поп и шепа хора навели глави.

Те държаха в ръцете си по една свещ, а от време на време протягаха дясна ръка и бавно и тържествено се кръстеха. Отпред в челната редица стои Лъки, облякъл черно сако, вързал черна вратовръзка, кръсти ли се кръсти. — Какво става бе човек? Какво е това? — питам го. „Това казва е панихида по случай смъртта на царицата майка. Този филм ми е много нужен!“ — Не изчакал да мине изумлението ми той обясни. „Като вземем след изборите властта това ще бъде много ценен за мен документ. С него ще се види кой е бил верен на Царя. Важното е да си активен преди изборите а не след тях, разбираш ли?“