Алекс Болдин - Фурията от апартамент №7

На двегодишнината от заселването и при Мрънкови, Цурка беше наградена с половин опечен гълъб. Другата половина бе оставена за следващите дни, защото едно коте колкото и да е лакомо не може да изяде цял гълъб. Беше и вързана червена панделка на врата, което пък от своя страна доведе до бурни протести и опити за отърваване. Шампанското, задължително закупено за случая, гръмна сред бурни възгласи и аплодисменти което пък от своя страна доведе до светкавична котешка реакция.

С отрепетиран отсок Цурка се озова на една от чашките на полюлея. За случая всички лампи бяха завити и той светеше като ярка коледна елха. Силната светлина винаги дразнеше котката, затова тя повтори своя отскок в посока на библиотеката. Мъхестата и опашка се завъртя и помете ламаринения Буда. Полюлеят пък, тласнат от силния отскок се люшна към тавана, старата конопена връв която го държеше за куката не издържа и се скъса. Силен трясък огласи присъстващите. Сред облаци прах и пълна тъмнина светлинното чудо падна на отрупаната с деликатеси салонна маса и остана там за да подчертае, че на тоя свят няма нищо вечно и нищо трайно.

Тук му е мястото да спомена, че Джуниър се прехранваше с проекти които сам правеше на закупения преди година компютър втора употреба. Често се случваше да работи в събота и в неделя за да ги завърши. Сроковете за предаването им бяха винаги спешни, затова и напрежението по извършването им бе голямо. Той денонощно чукаше по клавиатурата. Неизменна компания му бе Цурка. Тя лежеше на монитора, следеше заинтересовано движенията на пръстите му, след това се унасяше в дрямка и замъркваше така, че и на Джуниър му се доспиваше. Той ставаше, сваряваше си кафе, и продължаваше. Често пъти чашката с кафето биваше съборена от скока на Цурка, но това не водеше до съществени кавги, защото за такива нямаше време. Всички палави прегрешения и се прощаваха.

Ети пък замина за няколко месеца на работа в Италия. Купи си Джи Ес Ем и с него редовно се обажаше за да се осведоми за здравето на домашната любимка. Изпращаше и въздушни целувки при които Джуниър долепяше телефонната слушалка до ухото на котката за да чуе и се увери, че се отнасят до нея.

При второто разгонване на Цурка, тя неочаквано изчезна от апартамента. Минаха два дни но така и не се появи. Госпожа Мрънкова тъкмо хвърляше за пети път картите за да отгатне къде е забегнала, когато палавницата неочаквано се появи. Беше мирна и кротка. Оставяше се да я галят и да и се радват. Имаше доволен вид на дълго и мъдро живяла баба. Ядеше лакомо всичко което и предлагаха. Даже пишкаше на определеното място, сиреч в тепсията със ситен пясък поставена до външната врата. Набезите и по съседните тераси почти прекъснаха.

В един хубав есенен ден на входната врата се позвъни. Беше Ети. Държеше голяма чанта в ръка. Прибираше се от Италия. Всички я посрещнаха с радостни възгласи. Цурка отърка опашка около прасците и. Ети я повдигна и целуна по отхапаното ухо, погали я зад ушите вследствие на което котката замърка блаженно.

Г-ца Мрънкова извади подаръците. Всички седнаха в хола за да пийнат за добре дошла. Джуниър пусна от компютъра хубава музика. Г-жа Мрънкова разля в чашите скъп италиянски коняк.

— Ха наздраве! И добре дошла у дома! — каза тя и вдигна кристалната чаша.

— А-а-ло-о-о! Я погледнете Цурка! Тая котка да не е берменна, бе хора? Коремчето и е пораснало! — каза с колебание Ети. Острият и преценяващ поглед напоследък не я лъжеше.

Всички обърнаха очи към палавницата. Джуниър остави недопитата чаша и се втренчи в котката. Г-жа Мрънкова намести очилата си и хлъцна. Съседката по етаж се усмихна ехидно, изкикоти се невъздържано и изклюкари нещо почти неразбрано. Д-р Тронков стана замислено, погали Цурка след това опипа нежно коремчето и весело заяви:

— Ха честито! След два месеца ще си имате котенца!

— Леле-е-е-е! — хлъцна повторно г-жа Мрънкова. — Боже упази!

Възклицанието беше повече от искрено. Само палавницата не реагира адекватно на човешките емоции. Тя пристъпяше важно между дивана и фотьойла, кършеше елегантно снага и човек добиваше впечатлението, че разговорът на гостите въобще не я вълнуваше. Какво ли пък! Нека се вълнуват! Само да не я мачкат и дърпат за опашката!

В притихналия хол, сред синкавия ефирен дим на запалените цигари се лееше леката и игрива мелодия на бразилска ламбада.

© Алекс Болдин

Източник: http://bgstories.athost.net

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4997]