Вацлав Боровичка - Столетие на чакалите

„Шайо“ е тиха улица в центъра на Париж, до Триумфалната арка на площад „Шарл дьо Гол“ има петнадесет минути пеш, а до зданието на Центъра за международни конференции може би само десет. Сградата под номер 41/2 е стара, но добре поддържана. На 14 октомври 1980 г., вторник, пред входа й спряла полицейска кола и трима мъже се качили с асансьора на шестия етаж. Впрочем малко преди това портиерът бил телефонирал в полицията, че е изчезнал наемателят Жан Дьокерк, който преди няколко седмици бил излязъл и още не се бил върнал. Наемът бил предплатен за три месеца.

Банален случай. Младите хора идват и като разберат, че Париж не е мечтаната райска градина, бързат да си тръгнат. Дьокерк е белгиец, сигурно се е завърнал в родината. Но полицейските инспектори променили мнението си след огледа на полупразното жилище и претърсването на чекмеджетата. Намерили написани на немски език бележки и научни изследвания из областта на бактериологичната патология.

— Защо пък да е подозрително? — разсъждава на глас един от тях. — Следвал е медицина.

— Може би. Тук е и учебникът му по хирургия. Но за какво са му ей тия лабораторни уреди?

— Освен това всички бележки са написани на немски.

— Ще изпратим телекс във ФРГ.

С отговора си западногерманската криминална служба (Бундескриминаламт) обяснява загадката. Компютърът е идентифицирал изчезналия „белгиец“ и в Париж научават, че Дьокерк всъщност е опасният терорист Ралф Баптис Фридрих, издирван съгласно заповедта за задържане във всички страни, че е един от тези, които са станали приемници на известната с печална слава терористична група Баадер-Майнхоф. Както се оказва при по-нататъшното разследване, те са се опитвали да модернизират терористичните методи. Готвели са се да употребят бактериологично оръжие срещу нищо неподозиращото население.

Научните бележки били написани от младата германска терористка, помощник-лекарката Силке Майер-Вит, членка на терористичната група РАФ (Роте Армее Фракцион). Полицията открила името й в телефонния бележник на една друга терористка — Юлиана Пламбек, която заедно с Волфганг Беер — и двамата търсени терористи — катастрофирала на 25 юли 1980 г. с лека кола по автострадата недалеч от Щутгарт.

Не е ли това напразна тревога, предизвикана от масовата истерия в „столетието на чакалите“? Не спада ли към научнофантастичната литература твърдението, че бактериологични оръжия или атомни бомби са по-падали в ръцете на терористите? Обискът в жилището на парижката улица „Шайо“ показа, че установеното е възмутителен, но реален факт. Въпреки че по понятни причини френската полиция опроверга твърдението, а представителите на западногерманската криминална служба изобщо не се произнесоха по случая, обществеността узна, че на улица „Шайо“ международната терористична организация е имала лаборатория, в която се е подготвяло практическото използване на бактериите Клостридиум ботулинум. Те причиняват опасно отравяне чрез така наречената колбасна отрова ботулин. Терористите са се занимавали с програма, изпитана преди години от професионалнотите в ЦРУ. Готвели са се да използват и вируси, изсушени чрез замразяване, посредством които биха могли да причиняват грипни епидемии в огромни области. Появиха се дори цифри, публикувани от Световната здравна организация със седалище в Женева, че за 100 000 тежки заболявания са нужни 50 кг вируси. Опасенията не са преувеличени. На авеню „Ла Порш дьо Севр“ в Париж се намира институт, който се занимава именно с изследвания по защитата против бактериологичните оръжия, използвани в мирно време. През май 1980 г. Генералният секретариат на националната отбрана организира международен семинар на тази тема.

Защо XX век се превърна в „столетие на чакалите“’, които тероризират обитателите на нашата планета? Защо тъкмо през относително дългия период без войни в Европа се появи терористична вълна, която предизвика море от насилие в държавите с високо техническо и икономическо равнище? Защо тъкмо в икономически преуспяващите страни се появиха организирани по военному групи, които пренебрегнаха всички правила на мирното съвместно съществуване и през труповете на видни личности, а и на случайни хора преследват повече или по-малко ясна цел? Могат ли тези фанатици, често покровителствувани или дори ръководени от някои западни разузнавателни служби, да бъдат оправдани, или те са само чакалите на цивилизованото общество?