Вацлав Боровичка - Столетие на чакалите

Протоколистът предал протокола на висшестоящия инспектор. Той веднага изтичал при секционния началник. Още същата вечер двама господа с бомбета почукали на вратата на преподавателя Шомартен в Сен Дени, качили го в чакащия файтон и го откарали в Дирекцията на полицията. Там го разпитвали опитни криминалисти. Без много усилия те измъкнали от неопитния теоретик на анархизма онова, което им трябвало.

Шомартен потвърдил, че Леон Леже е извършил атентата. Разкрил, че Леже е способен на всичко, че бил дошъл в Париж от провинцията, където преди няколко години имал неприятности с полицията. Затова и не използвал истинското си име.

— Кое е истинското му име? — извикал нетърпеливо комисарят.

— Наричат го Равашол — отговорил преподавателят.

— Откъде е взел бомбата?

— Извинете, не зная, но може и сам да си я е направил.

— Кой му е дал материалите?

— Откраднал е динамит от Соази-су-з-Етоал. Комисарят си отдъхнал. Най-после се добрали до истината. Впрочем неотдавна неизвестни престъпници били влезли с взлом в склада на строителната фирма „Куези“ в Соази-су-з-Етоал, откъдето задигнали голям брой динамитни патрони. Новината се разнесла, журналистите се хванали за случая, хората започнали да се страхуват. Но ето че сега вече знаели името на престъпника.

До сутринта преподавателят Шомартен издал всичко, което знаел. Когато го попитали под какво име да търсят Леже, отговорил:

— Всеки го знае под името Равашол!

— Къде се укрива?

— Може би изобщо не се крие. Живее на „Ке дьо ла Марин“.

Чукали напразно на вратата. И когато със сила я отворили, установили, че квартирата на Равашол е празна. Атентаторът бил успял навреме да се измъкне.

Въпреки това оставил много веществени доказателства. Те потвърждавали правдивостта на показанията на Шомартен. Сега вече нямало съмнение, че в жилището на „Ке дьо ла Марин“ атентаторите са произвеждали бомби.

Лично началникът на полицията Лозе следял за акцията, полицията разпратила до всички всекидневници приблизително описание на издирвания атентатор и па другия ден па първите страници гъмжало от написани с едри букви заглавия, в които се срещало името Равашол.

Цяла Франция се впуснала да издирва опасния престъпник, а началникът на полицията привлякъл и големия специалист Бертийон, откривател на метода на антропологичното измерване и дактилоскопията. След известно време Бертийон установил, че Равашол бил попадал някога в ръцете на полицията в Сент Етиен, където го картотекирали. И тъй вече знаели името на престъпника, ръста му, широчината на раменете, гръдната обиколка, размерите на главата.

Имали описанието, но не знаели къде да го търсят.

Няколко дни по-късно — в неделя, на 27 март, била хвърлена във въздуха къщата на улица „Клиши“. Бомбата ранила няколко души, но генералният прокурор Бюло, за когото бил предназначен терористичният акт, се спасил. На другия ден във всекидневника „Льо Голоа“ се появила статия с невероятна историйка. Непосредствено след атентата редакторът на вестника Жарзуел бил получил в редакцията вест от самия атентатор. Равашол бил поканил журналиста да се срещнат на Площада на Бастилията. Жарзуел, както бил обещал, не съобщил на полицията и отишъл на срещата сам. Разговарял с Равашол, който бил облечен във фрак и носел цилиндър. След като измъкнал от редактора честна дума, че няма да го предаде, му продиктувал декларация. В нея заплашвал банкерите и политиците, че щял да хвърли всички във въздуха. Признал, че това е кървав метод за постигане на целта, но бил готов да извърши и други атентати, само и само да осигури щастлив живот на човечеството.

След тази статия избухнала паника, полицията устроила хайка за анархисти, но Равашол не се оказал сред задържаните.

Парижани се страхували и си отваряли очите. Подозрителността на оберкелнера Леро се оказала полезна. Той станал герой. На 27 март, когато в ресторант „Вери“ на булевард „Мажанта“ разнасял аперитиви и кафе с разбит каймак, на една масичка в неговия район седнал биещ на очи мъж. Бил висок, пълен, изглеждал като професионален борец, имал мустаци и жълтеникав тен и не бил добре облечен. Заприказвал се с келнера.

Говорел за отмъщение заради безправието и очите му пламтели, развивал пред изплашения келнер теории за анархизма, очевидно бил добре информиран за подробностите от последния атентат и с охота разказвал за бомбите и експлозиите. Известно време келнерът го слушал, но накрая си рекъл, че клиентът му е типична съмнителна личност и май точно такива ще да са анархистите. Отишъл в кухнята, казал на касиерката, че трябва да отскочи донякъде, свалил фрака и изтичал до полицейския участък, където се изповядал на старшия.