Вацлав Боровичка - Столетие на чакалите

Неофашистите виреят главно в страни, където се осъществява взаимодействие между социалисти или социалдемократи и комунисти (Франция, Италия) или между леви партии и християндемократи. От книгата ще научим, че испански и италиански неофашистки групи се опитват да си сътрудничат на европейската сцена; в крайна сметка и американският атентатор Джон Хинкли, който стреля срещу президента Рейгън, кокетираше с нацизма и бе вдъхновен почитател на Адолф Хитлер.

От тероризма печелят преди всичко реакционните сили. Когато полицията не може да се справи, чуват се гласове, апелиращи за управление с твърда ръка, тоест за антидемократичен преврат. Илюстрация на това твърдение е опитът за фашистки преврат на „черния княз“ Боргезе. Терористичните действия усложняват уреждането на отношенията между страните с различен обществен строй, застрашават социалното развитие и демокрацията. Те са опасни.

Предпочетох повествованието пред историко-политическата студия. Не стигнах до категорични изводи. Читателят ще разбере защо, когато прочете възпроизведените случаи. Не можех да разработя всички значителни събития, размерът на книгата не позволи това, дори не бе възможно да бъдат обхванати в този труд всички географски области. Ето защо разказвам за случаите, които ме заинтригуваха, подбрах ги за читателя и от негово име. Стремях се към строго факто-логично възпроизвеждане, без да се ръководя от това, какво отношение трябва да се вземе към събитието. Впрочем фактите са достатъчно красноречиви.

Книгата остава незавършена. Проявите на насилие се множат, появяват се съвсем нови варианти, което се вижда и от случая със семейство Мансън или сектата на Джоунс. Ето защо датата под уводните думи на книгата е нейна съставна част. Тоест терористичните действия продължават.

Август 1984 г.

От вчера градчето Фурми е на крак. По тротоарите са се скупчили хора и възбудено спорят. В кафенето до кметството са се събрали мъдри мъже и осъждат действията на висшестоящите. Впрочем Исаак, заместник-префектът на околийския град Авен, е поискал помощ от армията. Затуй вчера майор Шапу, възседнал бяла кобила, начело на пехотинците навлезе в улиците на Фурми. Срещу стачкуващите французи застава френската армия — в пълна готовност и с бойни патрони в патрондашите.

Стачкували, защото били недоволни. Текстилци, духачи на стъкло от стъкларските фабрики и надничари. В края на краищата кой освен господа фабрикантите би могъл да бъде доволен от положението през пролетта на 1891 година?

Навсякъде безобразия. Президентът на републиката Греви имал предприемчив зет на име Уилсън, който се захванал с изгодна търговия. Използвал високия пост на тъста си и срещу тлъсти подкупи започнал да продава правото за членство в Почетния легион. Французите винаги са се гордеели със своите славни, отличени с най-висши почести личности, но не по-малко чувствителни са и по отношение на дейността на политическите аферисти. Аферата предизвиква негодувания, президентът на републиката е принуден да подаде оставка.

Тъкмо настъпило относително спокойствие и дошъл следващият крах — Панамският скандал. Хората неволно дошли до убеждението, че в правителството и сред банкерите, които определят хода на събитията, има негодници. На събрания започнали да се чуват гласове, призоваващи за радикална промяна. Вместо нея — отново насилие. На Първи май в работническото градче Фурми срещу работниците се изправила войската.

Един от хората, вдигнали стиснати юмруци, се навежда за първия камък. Хвърля го. После срещу омразната армия полита залп от чакъл. Майор Шапу дал команда за стрелба. На паважа останали деветима убити, между тях три деца, които са нямали и понятие защо е всичко това. Четиридесет демонстранти се озовават в болница.

Същия ден и в почти същия час в едно кафене в парижкото работническо предградие Клиши се събрала групичка работници. Поспорили малко за неудържимото положение, покритикували буржоата, управляващи нацията, допили кафето, станали и излезли на улицата. Марширували по средата на платното, сред тях и една жена. Тя развявала червеното знаме, издигала го над главата си. Парижани, които са свикнали с демонстрации — а тази протичала спокойно и с достойнство, не обърнали много внимание на маршируващата дружина. Но полицейският агент побързал да изпрати донесение и в полицейския участък вдигнали тревога.