Христо Ботев - Огледах се и видях, че бях станал кадия

— Кръстен ли си, или си обрязан?

— Обрязан съм.

— Имаш ли сърце, душа, чест и совест?

— Ако да би имал чест и совест, то не би се крил като прилеп по пукотините, а излязъл би пред светът и казал би на своите ближни: „Добър ден.“ Страшно е народното отмъщение! Знаеш ли ти, че секи българин, който мине покрай къщата ми, плюе на вратникът ми? Знаеш ли ти, че българите гледат на мене, яко на аспид 5 5 Аспид — Вид отровна змия и василиск 6 6 Василиск — Митическа змия, чийто поглед убивал ? Знаеш ли ти, че даже и моята майка се гнуси от мене? Страшна е народната клетва!

— Да си проклет и от мене — казах аз и заповядах да доведат №3.

Пред очите ми излезе такова едно лице, което приличаше на турски джамбазин.

— Кой си ти? — попитах аз.

— Аз съм Джамбазооглу Мехмед.

— Кръстен ли си, или си обрязан?

— Кръстен съм.

— Имаш ли чест и совест?

— Тамам си намерил за какво да ме разпитваш! Знаеш ли ти, че аз съм променял знамето си пет-шест пъти. Аз съм ставал и грък, и цънцарин, и румънин, и циганин, и арменец, за да угодя на своите страсти. За мене народността, вярата, народолюбието и честността са празни неща. Дето има да се пие, да се яде и да се весели, там съм и аз. Ако казвам, че съм народолюбив, то имам на умът си съвсем друго, — аз искам да заповядам и да ми се покоряват.

— А ти се не боиш от народното отмъщение?

— Не боя се, защото аз не съм член ни на един народ. Щом видя, че българите захващат да оживяват, аз ставам грък или турчин. Народите са слепи; те по-често наказват своите верни синове, нежели предателите. Който е умен човек, той трябва да се показва като патриотин, но да не жертвува нищо; а който е още по-умен, той трябва да се ползува от народните слабости. Аз зная множество „честни патриоти“, които въртят своята търговийка с народни сълзи; а никой не казва за тях, че са злодейци. У когото са паричките, той е прав и честен. Аз познавам множество български патриоти, които се хранят от народният гръб. Да приведа един пример. Един от най-знаменитите български патриоти повикал един ден в къщата си българско събрание. — „Ако сме патриоти — казал патриотинът, — то трябва да помогнеме на г. П. и на г. Т.“ Събранието извадило кесиите си и дало колкото могло. Само един човек дал 500 жълтици. Когато гореказаният български патриотин видял такива големи суми, то намислил да направи едно велико патриотическо дело, т.е. да даде на г. П. 30 лири и на г. Т. 20; а останалата сума да задържи в касата си. Говорете вие каквото щете, а аз ще кажа, че великият патриотин е постъпил твърде умно. Молете бога да дойда аз на неговото място и тогава ще да видите кой е Джамбазооглу Мехмед.

Аз мислех вече да осъдя тоя справедлив човек, но дойде ми на умът, че ако осъдя него, то ще да осъдя и нашите букурещки месечини, и аз проговорих: „Идете, растете и умножавайте светът.“

Когато казах да доведат №4, то пред мене излезе българското „Книжевно дружество“. Това дружество ми се яви в лицето на следующият персонал. Действителните членове на това дружество водеха по една кокообразна мадама под мишница; а самото дружество вървеше отзад окъсано, дрипаво, загоряло и босо, и просеше милостиня.

— „Имате ли, господа, чест и совест? — попитах аз.

— Да би имали чест и совест, то не би се хранили наготово; ако би имали чест и совест, то не би ходили по Цариград да продаваме душите си на Геновича и на Арнаудова; ако би имали чест и совест, то не би лаяли против ония хора, които са заслужили само една похвала; най-после, ако би имали чест и совест, то би се постарали да напечатаме барем що-годе, за да види светът, че и ние сме направили нещо — отговориха действителните членове на дружеството.

— Задоволно ли си от своите честити членове? — попитах аз самото дружество.

— Дайте Христа ради по една парица — рече дружеството и замина си.

Под №5 бяха четисани нашите цариградски редактори, които просвещават българската публика и които разпространяват татаро-монголски идеи. Г. Генович имаше воловска глава и козя опашка; а г. Найденов беше без глава.

— Имате ли совест и честност? — попитах аз.

— Чети вестникът ми — проговори г. Генович.

— Не чети вестникът ми — каза г. Найденов.

— Вие сте до такава степен овъшкавели, щото не може човек и да ви презира“ — рекох аз.

В това време дойде общественото мнение и проговори:

„Вонещиците трябва да се смачкат, защото от тях не може да живее ни един честен човек.“

— „Тие не са вонещици, а нещо по-малко; тие са безопасни жаби-крекетуши“ — рекох аз и… пробудих се.